Избрани моменти от стария дневник:
За великото изкуство на супа топчетата (25 Апр 2006)
Това е науката, за която май нямам големи дадености. Навярно чета прекалено много “Хари Потър”, ама наистина готвенето за мене е като отварите за оня очилатко. Днеска ми се наложи да готвя супа-топчета. Резултатът в момента се мъдри на печката в кухнята, нямам голямо желание да го опитам, още повече че оплесках по-голямата част от Zubereitungswieseto. Предвид късата ми памет, смятам хей тука да си напиша невероятната рецепта за приготвянето на този кулунарен шедьовър:
1) правят се топчета от кайма, които се овалват после в тесто. Майка прави някакъв невероятен номер и топчетата не полепват по съда, ама понеже не съм усвоила напълно магическите проклятия към урока, моите никога не правят така….
2) слага се тенджера с вода и СОЛ (хей този момент го пропуснах…)
3) следва отмъстително накълцване на половин глава лук и един картоф, попаднал на неподходящото време и неподходящото място…
4)очаква се водата да е кипнала и без много туткане горепосочените продукти се изсипват в тенджерата, грешка, във водата се изсипват. Да не забравяме и фидето, което не бива да се купува в последният момент
5) след като водата кипне за втори път се намаля и се оставя да си къкри там някъде в далечината. Когато картофите омекнат до толкова че вилицата не се чупи като ги допре, цялата манджа се сваля от котлона и се пренася на сигурно място
6) следва най-мъчителната част: да накарам малкия злояд брат да хапне…ще се наложи да препрочета урока за заклинанията за апетит и тогава ще го принудя да похвали невероятния ми кулинарен опит.
“Нощем в градината на Джъд Лоу”(2 Май 06)
След като поради лошо стечение на обстоятелствата не можах да гледам филма снощи (”Нощем в градината на доброто и злото” имам предвид), реших да нахвърля сценария на един филм, който после ще спечели Оскар за адаптиран сценарий. Филмът ще се казва.. е, мързи ме да го пиша, така че погледни нагоре…и няма да е еротичен както мнозина се надяват, а ще бъде фантастика с елементи на екшън. Най-кофтито е, че Джъд Лоу няма да участва, защото естествено ще е прекалено старичък, но все ще му намерим наследник. Историята е следната- младият Джъд Лоу заживява в малка, сладка къщичка с приветлив двор. Той все още НЕ е получил наградата “Най-сексапилен човек на планетата на сп. “Пийпъл”", нито е обявен за мъжа с най-хубаво дупе, според англичанките, демек той е още млад и непорочен…и леко грозноват..леко! Една вечер в градината му кацат извънземни и го черпят с елексирче за красота и той се превръща в…в сегашния Джъд Лоу. С великолепната си анатомия той жъне награда след награда, но завистници, в лицето на…това е въпросът- Брад Пит (който наскоро влезе в класацията за най-противен мъж на планетата) или Арнолд Шварценегер…опитват да му откраднат елексирчето. В лицето на една хубава кака, той намира спасение от тези досадници и след куп каскади тип “Matrix:Reload” забегва на самотен остров, където само спътниците на НАСА могат да го намерят. Един ден обаче извънземните му идват на гости и синът му разбира историята на потайния си баща и отвратен от двойствеността му, забегва на съседния остров със значително количество от отварата, а после отива в Холивуд и историята се повтаря. Изводът е: не вярвай в извънземни! :)
3 Авг 2006 - How to make absinth?
“Ако си свариш абсент сам, излиза Наистина психотропен, и около 60-70 градуса.
Технологията е следната:
Береш горчив пелин
(расте из цяла България, но най- много в Добруджа и изто4ните Родопи) FAMILY : Compositae (Composite) GENUS : Artemisia SPECIES : absinthium виж тук на картинката http://www.erowid.org//plants/wormwood/wormwood.shtml )
На четвърт кило горчив пелин се слага с по 1 литър етилов спирт( домашна ракия) и по едно настъргано индиййско орехче. и се затваря добре в някакъв съд( туба от мин. вода) ( в оригиналните рецепти за абсент фигурират и малки количества блатен аир и още някои билки, но те не са кой-знае колко психотропни, нито пък се намират лесно) чака се една седмица, после спирта, разтворил каквото може се слага на мястото на джибрите в казан4е за ракия, и се слага на бавен огън да се дестилира. от серпентинката по4ва да капе абсент, който се събира в шишенце, докато от серпентинката почне да капе само вода. в казана е останала цялата горчилка, а в шишенцето се е събрала бледо жълто-зеленикава те4ност със специфичен аромат, неизвестно , но високо съдържание на абсентин и известно ( 60-70 градуса) съдържание на етилов алкохол. Ритуала на пиене ( а той е и тест за наличието на абсентин) изисква чашка, захар, настърган лед, специална надупчена лъжица и малко вода. в чашата се налива около 25 гр абсент. в надупчената лъжица се слага захар инастърган лед. лъжицата се държи над 4ашата и бавно се налива през нея около 25 гр вода. когато се смеси със студената вода, абсента се “замъглява”, но не като мастика, а много по- фино, с цвета на лунен камък. Наздраве и да ви е сладко!
Ефекта трудно се описва, раз4увства те, музиката става прекрасна, цветовете- ярки, и ти е едно такова радостно, и сякаш не просто вървиш а танцуваш….
П.с. ако нямаш казан за ракия можеш да си го направиш сам, трябват ти около 2 метра медна тръби4ка с диаметър 1 см, навита на спирала(серпентина), една тенекия от сирене една алуминиева бутилка от danzka водка или по- голям метален съд, който да се затваря хермети4но (казан).”
За завръщането ми от Германия (29 Окт 06)
България…
Нима трябваше да се шитна на 2000 км , за да разбера колко си е добре тук? Усмихвам се при спомена за супа от праз и броколи и съм спокойна защото за вечеря имаше пържоли. И все пак след 2 седмици странстване, наистина пак съм тук. Извън матрицата. Пространството и времето си дойдоха на мястото. Да де, времето още не е ясно.
Но в Сърбия е много готино. Графитите и изворната вода са върха!
Хепенхайм мога да го опиша с една дума-”herrlich”. Много красиво, прекрасно, чисто, подредено. И някак изкуствено.
Франкфурт е пълен с азиатци и негри. Агент Смит и Мистър Андерсън ми липсваха в метрото. Книжарница колкото “Трията” и два стелажа с манга. Огромен и скучен вестник и огромна и скучна печатница. И ботушите ми стягаха.
Хайделберг е симпатичен град, с много хора и много магазини. Панорамен асансьор и малки дечица сред които и аз.
Немците от семинара-дето има един лаф “от кол и въже”. Странна компания.
Хауса-хаус,хаос и клаустрофобия. Добре поне че основах царство “Магиландия”.
Страсбург! Най-най-най-хубавия град, който посетихме. Там се чувствах у дома. Нямаше кошчета за боклук, имаше дупки, счупени плочки и локви в парка. И никой не говореше на немски, само “Лобоблобльо, Джоуи!” :))) А парламента беше просто нетърпим. Толкова пари, наливани за глупости, че няма накъде. И ако разчитаме на тия костюмари да направят нещо за света…
Последните зексунддрайсих щунден унтъвегс минаха доста бързо. А вкъщи си е най-хубаво, когато брат ми ме буди късно сутринта. Прехвърлям албума “Reise, reise” и се кефя че утре в един и половина на спирката ще трябва да повторя всичко това…
За едно неуспешно плуване в Младежкия дом (22 Ное 06)
Видело се е, че няма да я бъде без плуване. Налага се завинаги да победя мързела в името на здравословното си състояние. Въпросът е:къде? Знам 4 басейна в града - открития в “Славейков”(…спомени…), този в хотел “Аква”, този в х-л “България” и този в Младежкия. Студено е за първия, втория е не малък, ми миниатюрен, третия ми е далече и остава Младежкия. На 5 минути от нас. Да, ама не…
Преди 3 години ходех там, като една от целите беше да се разболея и да отървя даскало. Успявах. Беше мизерно. Майка обаче се скъса да ме уверява че сега е по-добре и тъй като проверката е висша форма на доверие, реших да ида. И така след един изключително затормозяващ учебен полуден като днешния, поех по пътя за нагоре. С мъка открих пътя за подземието. Вътре обаче нищо не се е променило. Само го няма калорифера и втората стойка в съблекалнята. Говоря за онези стойки дето ги има и в даскало, с 40 закачалки. При влизането ми там имаше около 1 тон женски дрехи, чанти и прочее. Имаше обаче една свободна и това го приемам за божествена случайност. Парното не работеше. Подът беше под 1 сантиметър вода както винаги. Нищо не се е променило, освен хората. Новата ми треньорка е мн яка. Страшно красива и симпатична, но има Mistress-жилка. За един час направих глобален преговор на сички стилове в плувнаето, които съм тренирала и които не съм. Последното откритие беше, че в помещението с душовете няма светлина и топлата вода е за около минута.
И все пак, нищо не може да ме накара да спра да вярвам, че това, което не ме убива, ме прави по-силна. И ще продължавам да тренирам в едновремешни соцусловия. Без да очаквам промяна. Защото такава няма да има.
Едно не много добро описание на едно къпане в морето (6 Дек 06)
-Хейзъл, твойта мама, стига си тръскал антени на тая земна музика! Имаме работа!
-Работа ли? Да наблюдаваме това спряло градче? От половин година го правим и резултат никакъв! Хората са спекли, това, което търсим го няма, а тия отгоре отказват да ни разпуснат…
-Мдам, и капитана го тресе носталгията и се прави на невидим…
Двата земе-наблюдатели продължиха да клатят рога в ритъм с демоничната музика. Градът наистина беше заспал. Хората стояха около масите и нагъваха рибни ястия като невидели. По мрачните улици нямаше никого. Освен…
-Хейзъл, наркоман такъв, събуди се. Открих живот на тая планета!
-А? Пак ли ония сатанисти?
-Да бе, на тях приличат.
-Палят ли огън?
-Ем’чи как! И са четирима…
-Може пък да имаме късмет…опааа, тез наистина не са хора! Видя ли ги?!
-Ужас, как само се метнаха във водата…найш кво (Хрон беше научил всички ефектни землянски изрази) тия не са тукашни, нашенци са, дай да си ги приберем!
-Трябва капитана да разреши!
-Бързо, че ще избягат!
И поклащайки се в ритъма на “I wanna fuck a dog in the ass” двамата чуждоземци затърсиха капитана. Уви, не го откриха дори и в корабния кенеф, затова се върнаха в наблюдателницата и с мъка отбелязаха разпускането на компанията на единствените същества, които малко или много приличаха на тях. Единствените разумни същества във Вселената…
Последни мъдри думи за 2006
Остават по-малко от 13 часа до свършека на 2006та. Подходящо време (докато чакам манджата да заври и печеното да се опече),(докато брат ми гледа “Покемон”),(докато мойте са навън и правят някакви съмнителни покупки) да хвърля поглед назад. Помня как преди една година в полунощ за момент си помислих че я съм доживяла до следващата Нова Година, я не. Нещо сметките ми излязоха криви и ето ме още тук. Мисля си за тази година и някак се радвам че свършва. Макар че наистина имаше събития-семинара с германците, ваканцията на басейна и откритието, че дори и нищо да не те свързва с някого, той(в случая тя) може да ти стане най-най-най-добрия приятел, началото на аниме-манията, едно безднадеждно влюбване,ходенето в Германия, после косплея, концерта и да не забравяме къпането в морето на шести. Култови дни и нощи с култови хора. А днес вечета съм някъде (което не знам къде е) с хора(които не познавам), но въпреки всичко смятам че няма да бъде лошо. Пожелавам на всички весело посрещане на новата 2007ма и дано не се сбъднат всички мрачни предположения, които ме заобикалят, дано (Господи,моля те вече толкова време!!!) тая година Рамщайн дойдат в Каварна (в Каварна, не в онова село, София), дано най-сетне си взема цифрово фотоапаратче и да си оправя малко училищните задачки (и ако увеличат малко стипендиите няма да е зле (но нека не ставам нагла))…
Happy new year!
За 7те неща, които другите не знаят за мен (23 Яну 07)
Де що блогове чета, всеки е отбелязал нещата, които уж не се знаят за него. Мрън, нека пак бъда като другите и да отбележа моите “фикс маги малки тайни”.Btw докато си изблъскам главата да се сетя какво не се знае за мен няколко нощи отминаха.
1.Като за начало започвам с извратения си начин на мислене. Не че е много извратен, а просто е хаотичен. Понякога имам чувството че в главата ми мислите са като топчета за тенис, които се блъскат и фърчат нагоре-наолу-наляво-надясно и при всяко сблъскване измислят нещо. Отделно в главата ми във всеки един момент има 3-4 мисли и затова като говоря нищичко не ми се разбира. Паметта ми също е много досадна - помня винаги ненужни факти и вицове, но не и теоремите по матемтика.
2. Тъй като споменах пустата математика, трябва даотбележа добре пазения в тайна факт, че съм учила в ПМГ 2 години (6 и 7 клас). Вярно, не ми личи, но пък съм минала и през този кръг на ада, което си е важен жизнен опит.
3. Отвращаващо,но факт - интересувам се от всички начин за убиване на човека. Така че не е добра идея да се обсъжда с мен убийството на когото и да е. Идват ми опасни идеи наум.
4. Любимата ми планета е Сатурн.
5. Любимото ми кътче на планетата е стаята ми. И най-много от всичко мразя вратата да е отворена и разни индивиди да щъкат насам-натам. Това е моето място и тук командвам аз!
6. От около седмица насам пазя анти-американска диета - не си купувам Кока-кола и не поръчвам нищо в МакДоналдс.
Едно есе, с което мааалко се гордея (и му се радвам =) ) (10 Яну 07)
(есе)Нека поне веднъж поговорим за лудостта. Не за психиатричната лудост, а за онази, която е определяна като такава от “нормалните”. Лудост, която шокира, движи напред, остава неразбрана, но винаги бива запомнена. Винаги.
На планетата има 6 милиарда души. Всеки от тях е уникален. Огромна част от хората са безлични, част от стадо, живеещо по един и същи начин. Те се смятат за нормални. Правилата им в живота са прости - за да принадлежиш към тях, трябва да се обличаш и държиш като тях, да вярваш в общите идеи, да повтаряш казаното преди теб и изобщо да прекараш живота си като свързващо звено между поколението преди теб и това след. Такова общество не харесва различните. Още 700г. сл. Христа в японската конституция е записано “Не си позволявай да измислиш нищо ново. Хората ще ти завидят и ще те намразят.” Именно от човешкото неразбиране и неприязън произлиза това отритване от обществото с извинението “лудост”. С етапите на човешкото развитие нетърпимостта към другите се е изразявала по различни начини - от гонения и убийства, до изселване или просто безразличие. Но какво прави един човек различен? Мартин Лутър със своите новаторски идеи, Петър Дънов с учението си, Мерилин Менсън със своята визия - все персонажи, заслужили определението “уникален”. Талантът, заложбите, смелостта, идеите - те провокират и дразнят тези, които ги нямат или не са ги развили достатъчно. Посредством своя герой Дон Кихот Сервантес създава един образ, побрал в себе си може би всичката лудост на света - помътено съзнание, неадекватно поведение, странни идеи. И освен всичко друго показва и нещо много важно: че винаги ще се намерят хора, наглед нормални, които да се присъединят към лудите.
Очите на света са свикнали с много разтърсващи гледки, като лудостта далеч не е най-страшната. Факт е, обаче че всяко нещо си има свое време. Отличителна черта на много известни личности е това, че те изпреварват времето си. Оскар Уайлд например би живял нормално в наши дни, но е бил провален от враговете си заради своята ориентация. Което не повишава великолепието на литературните трудове, които е оставил в наследство. Изборът да бъдеш или да не бъдеш луд е личностен. Мижитурка или личност - всичко зависи от ценностите, стремежите и обществото около дадения човек. Сигурен живот или слава след смъртта - дилема, пред която всеки се изправя поне веднъж в живота си. “Изборът, който правим, показва какви сме всъщност” Думите на Дъмбълдор илюстрират казаното дотук.
И все пак, нека има и няколко думи за психиатричната лудост. Според изследване, проведено през 2003, е абсолютно невъзможно доказването на лудостта. Доказателство - “нормални” хора понтират държането на “лудите” и според всички изследвания и тестове те са луди. Айде в лудницата! И точка по въпросa.
“Ти си луд!”
“Не, ти смяташ, че аз съм луд. В това е разликата”. Да избереш “лудостта” като твое лице за света - това е избор, който само безумно смел човек може да направи. Да промениш света или поне да се опиташ - това ще буди уважение, но много след теб. Ти ще останеш завинаги неразбран.
За един убийствено тъп семинар (15 Фев 07)
Мисля, че сбърках като не изпратих оня спам за “очаква те изненада”. Защото толкова изненади ми се изсипаха на главата, че нещо прегрях. Вчера беше празник на всичко, който започна с един червен плик. Денят минаваше като насън и аз се оказах в ток-шоуто “Искрено и лично с г-жата по математика” и Къци-подобните ми съученици. Получих валентинка от Бубалова и докато се усетя бях на най-ужасяващия семинар евър. Опитаха се да ме убедят, че “жената има пенис, но по-малък“, че “ако жената няма постоянен партньор, тя трябва да мастурбира”, “докато мъжете имат външни полови органи, жените трябва да ползват огледалце” (хъхъ…не е смешно…) и куп други безкрайно полезни факти. Загубих апетит за около 2 часа, но пък взех балон за брат ми. Вечерта беше прекрасна, защото апетита ми се върна макар и след няколко хиляди навъртяни километра, а шалчето е номер 1 в най-яките подаръци, които съм получавала. Чувствам обаче, че и днес ще съм като в клетка и ще крещя “Пуснете ме навън”, но няма да мога да направя втори път номера от английския във вторник.
За “Престиж” (филма, не вафлите!) (18 Фев 07)
За “Вълкодав” (25 Фев 07)
Това време няма и няма да се оправи. От тоя студ май само кино “Тракия” печели. Вчера пак го посетих. “Вълкодав”. Не ми е ясно защо такова стандартно фентъзи с изключително красив край и готино момиче трябва да има толкова отвратително начало? Защо трябва така да се колят, да фърчи бутафорна кръв, да се жигосват и да мятат камшици? Като изключим първите 20 минути, през които изпитах сериозно желание да мръзна навън, но да не гледам тия гадости, филма ми допадна. Като най-оригинално бих определила факта че е на руски, а не на английски и че е правен в Русия. Дам, такива филми не бях гледала. Всичко останало обаче беше или твърде гнусно за гледане или твърде познато. А, не…глупости, имаше оригинален герой и това е прилепа! Голям сладур е тоя прилеп и накрая филма свършва много готино. Естествено, ако издържиш дотогава. Абе, при положение, че няма друго в киното и това става за убиване на времето. И колкото и странно да звучи, има заемки от “Междузвездни войни”!
Саундтрака към моя живот (28 Фев 07)
Саундтрака на моя живот:
1. Текат встъпителните надписи към филма за вашия живот. Музиката към тях е? “До края на света” Васил Найденов (…там…преди сто лета…)
2. Бързо прескачащи кадри от вашето детство, а за фон? “Love don`t let me go” David Guetta
3.Изведнъж всичко замира и действието се фокусира на тук и сега, седнали сте пред компа, а от пращящите тонколони се чува? “I love you…I`ll kill you” Enigma
4. На следващият ден. Всъщност той е толкова следващ, колкото и предишния… все същото. Утре ще правите нещо различно, но тийм сонга към еднообразието в живота ви е? Д2 “Не мога да спра да те обичам” (..в мойта стая със безброй врати…)
5. Нов ден. Този е нов. Срещате я/го. Едни очи, в който намирате всички отговори… а и останалото си го бива. Това със сигурност е главната женска/мъжка роля във вашия живот. В главата ви зазвучава музика и тя е? “Possession” Evans Blue
6. Борбата за Нейното/Неговото сърце е безмилостно жестока. Другата песничка от романтично баладен тип във вашия саундтрак. До края едва ли ще има още много, така че изберете някоя наистина добра? “Requiem for a dream Theme”
7. Битка със средностатистически лош? “Mein Teil” Rammstein
8. Дълга разходка сам в парка. “Mea Culpa” Enigma
9. Ти с приятели? “We wanna fuck a dog in the ass” (Blink 182) “House of fire” Alice Cooper
10. Чувствате се предаден от света. (целия мп3-плейър?) “Nymphetamine” Cradle of Filth
11.Добре де, знам, че романтиката я оставихме назад, ама трябва да има поне една секс сцена с фон? “Rein raus” Rammstein
12. Финални трели? “Амено” Ера
За “Ghost rider” (21 Март 07)
Кой разправяше, че екранизациите по комиксите на “Марвъл” са култови? Признавам, пропуснала съм да гледам Спайдърмен и Батман, но се пожертвах за “Фантастичната четворка” и днешния “Призрачен ездач”. Ей, в класацията ми за най-глупав филм с най-ефектни ефекти, той надмина третата “Матрица”. Не вярвах, че е възможно, да се направи нещо което да е хем адски шарено, хем адски безсмислено. Може да съм руса, ама наистина не разбрах защо го преследваха оня свитък, нито защо Никълъс Кейдж се превръщаше в нещо средно между скелет и Бат’Бойко. Моторите и огъня биха се харесали на масовата публика, ама пък саундтрака беше скапан (кънтри *повръща*). Абе Кейдж винаги изглежда тъжен и прецакан, ама пък Хоакин Финикс беше твърде напудрен и с повечко коса щеше да мяза на Менсън (их,хубаво якенце имаше), а дядката с коня убийствено мн ми мязаше на Гандалф, след малко ще проверя кой точно е бил. В крайна сметка накрая имаше една култова реплика, отличаваща се с безкрайно безсмислие и звучаща трагично смешно: “My name is Legion, because we are many”. *туп* Туп-туп-туп-туп, съвземам се от смеха и опааа, филма свърши с изключително смотана целувка и захаросан хепи-енд, макар че друго не можеше да се очаква…
Искам хубав филм в кината, по дяволите!!!!
10тя най-готини видеоклипа (11 Март 07)
Идеята ми дойде наскоро, докато гледах музикалните канали. Реших да съставя примерен списък на 10те най-впечатлили ме клипа. Започвам
10) Еванесънс “Going under” Ейми е мн злобна, ама това с потъването и медузите е страхотна идея…
9) БТР “Елмаз и стъкло” Една от най-култовите български песни, поне за мене, клипа не е впечатляващ, ама на тая страница й има текста, Тун, вземи го научи че да пеем :)))))
8) Eryc Prydc “Proper education” You don`t need an education to save the planet, готино послание ^^
7) Rammstein “Du hast” Две линии на действие, сложна история, злобни погледи и огънче…nice
6) Дони и Нети “Този филм” Друга от моите най-любими бг песни, черно-бяло и мнооого готина Нети
5)Fatboy Slim “Right here, right now” Човека е една голяма маймуна, готина идея и хубава песен…
4)David Guetta vs. The egg “Love don`t let me go” Песен за събуждане от най-ранобудните. От клипа ме хващата карастанчовите както вика баба :)
3)Within Temptation “Memories” Прекрасна песен, прекрасна Шарън…
2)Enigma “Return to innocence” Клипа от който дойде цялата идея за класацията, просто чудесен, както казва Нели “Времето не съществува”
1)Daniel Polter “Bad day” Ей това е клипа на който се радвам най-много, винаги ми оправя настроението… :)
За едно купуване на билети за “София Филм Фест” (07 Март 07)
Тада…днес раздадоха пенсиите за януари. 21 лева по случай края на срока. Мойта успях да я поизхарча в рамките на 7 часа. Към 10 минах през дигиталцентъра да си взема “Chou Ni Naru Hi” изпринтирена. Обраха ме, защото страниците бяха тотално разбъркани, но нейсе, на обяд си играх като малко дете да ги подреждам. В момента целия комикс е във вид на книжка А5 формат и мн си ме радва. За това бяха 9.50 от стипендията. В края на часовете чопнах едно книжле относно “София филм фест на брега” с описание на филмите. Ако някой си го познае, да казва. :) Реших на кой филм ще се ходи, и рекох да им се обадя, да питам дали случайно са останали билети. Някой ме беше наплашил че свършвали бързо. Хм…в цялата книжка не намерих телефон на кино “Тракия”, затова звъннах на 144. “Нашите оператори в момента са заети. Изчакайите малко”
—Класическа музика за душата—
“Ало, с вас говори еди-коя си (сякаш ме интересува?), какво ще желаете?”
“Трябва ми телефона на кино Тракия”
“Ми…то киното…май няма телефон..поне доскоро така беше…знаете ли, мисля че няма телефон…все пак ще проверя..изчакайте…(дълга пауза в която се чува дъвчене на дъвка)…я,имал телефон…преди нямаше…”
-компютърен глас ми съобщи телефона два пъти и ми затвори.
Разговор с касата на киното, от който става ясно, че за “Гуча” билетите са продадени (май), но за “Братя по съдба” “останали са..да”. “Не можем да ви запазим по телефона, елате”. От гласа на момчето/мъжа/господина лъхаше някаква умора, сякаш цели тълпи хора се гъчкат за билети. Дигам вежди и парцали и отивам. Никакви тълпи, нищо ново. Само един спори с русата продавачка. Тя твърди, че филма почвал в друго време. Той й отговаря, че в програмата пише друго. Застъпвам се за него и му подавам програмата, която е в ръцете ми. Усещам безкрайна благодарност. Радвам се. Продавачката е победена. Втори рунд:аз вс. нея. “Така и така..два билета за неделя, 4 часа, казаха ми че са останали” “Хм..ми ний..още не сме ги пуснали в продажба…(рови нещо отдолу) (вади лист хартия) ето..изберете си..4 или 11 ред…” “Четвърти”. Каката продължава да мига и да гледа листа и да рови навсякъде. Явно е ново-назначена. След куп бюрократични опити да ме ядоса, аз полюбопитсвам, защо само 4 и 11 ред? “За другите билетите са в театъра” Голяма гъчканица пада в театъра, да знайте… Как да е, накрая се сдобивам с двете хартийки и заминавам.
За “300″ (04 Апр 07)
Йо, ваканцията си минава, дните се сменят, а единственото смислено нещо с което съм се заела още не е довършено. Но пък бях на кино и гледах “300″, което не е интлектуално постижение, но е все пак нещо, з акоето да спомена две думи. Бях убедена че пак ще гледаме извратена мириканкса псевдо-история с евтини ефекти и глупави реплики. Не, че такива нямаше, ама лично моя преценка филмът не беше лош. Историята беше изкривена доста по-малко отколкото очаквах и с изключение на владетеля с метросексуален изглед и мания за божественост и дърдорщините за обединена Гърция (wtf???) филмът проследяваше битката при Термопилите значително по-добре отколкото една “Троя” - “Илиадата”. Ефекти - бол, мъжки задници - уви, само 1 и то за кратко, но пък показваха хубави крака и коремчета. Имаше от любимите ми забавени кадри, веещи се плащове, музиката също ставаше и малко ме е яд, че в началото от киното скапаха звука, но барабаните и жицата дето пуснаха бяха надъхващи. Личеше си капка уважение към събитието, заобиколена от обичайните лайна за свобода, равенство, братство. На готиния батко обаче му отрязаха главата по много любопитен начин, бъркаха с нож в окото на трол, фърляха слонове в морето…абе, тук-таме имаше нещо, което да не сме го виждали в “Star wars” или “Властелина” или “Гладиатор”, но това не може да обясни защо толкова хора се избиват да го гледат. Може би защото е ваканция..
За “Кръв и шоколад” (09 Апр 07)
Днес го гледках филма. В малката зала, уви, защото си заслужава голямо екранче. Историйката беше обичайната върколашка история, развиваща се в Румъния, с доста 
необичайни елементи - паркур скокове, изчистено от ефекти и без баналната черно-бяла кака тип “Ъндъруърлд”. Кака имаше и беше руса, тичаше нагоре-надолу из Букурещ и не искаше нищо друго освен да е щастлива с един виден момък напомнящ на Джеймс Блънт по визия. Кофти, но каката беше върколак с властни роднини и мноооооооооого сладък брадчед (който изведнъж се оказа че е играл и в “Братя по съдба“) –>
Първата песен е кавър на “Stripped” на Депеш Мод (тази песен има толкова много кавъри, този обаче може да мине). Имаше и нещо като песен на Енигма като main theme но с жици. Като я намеря ще мирясам…Любовната история си я биваше, поклонът с оголване на вратленце също беше свеж, абе изобщо филмът става за гледане. Акцентът на Оливие Мартинес пък кърти от всякъде! –>
За “Идеална непозната” (30 Апр 07)
Умирам вече за хубав филм…но няма и няма. Днес гледах “Идеална непозната” в киното. Брус Уилис, Холи Бери и Джовани Рибизи! Последния ми е един от малкото любими актьори. Ако си спомняте - “Небеса” с Кейт Бланшет. Беше чудно прекрасно добър филм. “Непознатата” е трилър средна ръка. Залага на изтъркани трилър-хватки, като откъслечни спомени и влизане в различни роли. Краят е тип “Не ми се занимава повече!-каза сценаристът и излезе”, а в програмата пише, че имало три възможни. Интересно какви ли са… Всъщност най-дразнещото във филма е че накрая ти обясняват като на дете-идиотче кой-кого и те лишават от усилието да се замислиш здраво, заседнал пред чаша горещ шоколад в кафе наблизо… Джовани обаче е култов, Холи Бери е обичайната, а Брус Уилис е остарял и погрознял дотолкова че в първия миг ми заприлича на Шмид. Без майтап, хора!
10 Май 07:
Мория съществува. Открихя с Гандалф и Арагорн.
(Няма лъжа, няма измама!)
Правилата за ходенето на плаж (17 юни 07)
1. Кажи “не” на розовия бански!!!
2. Повтарям за “мъжете” : “не” на розовото бе!
3. Бъди пич: закъсней с 15 минути за срещата
4. Не се оплаквай.
5. Удави възможно най-голям брой хора (хора ли казах) и метни поне 3 момичета във водата. Ако си много ербап, организирай им женски бой.
6. Момичета не се давайте, давете и ритайте всичко що се движи.
7. Бъди интелектуалец: играй “Не се сърди човече”
8. /за галактически стопаджии/ НЕ ЗАБРАВЯЙ ХАВЛИЯТА!!!
9. /за обикновени хора/ Не забравяй хавлията ;)
10. Да не ти пука че си изгорял накрая :)
За “Requiem for a dream” (25 Юни 07)
Ако поне веднъж си стоял пред изкушението…
Клиширано е да казвам че филма ме е потресъл. Но от около 3 месеца не гледам игрални филми, телевизия също. Не вярвах че ще ме заинтригува. Нo доста хора ме посъветваха да го видя. 90 минути историята се разплиташе и вплиташе, заснета по някакъв афектиращ и новаторски начин (поклон пред оператора) и в един миг, оня мазник извреща “Ass in ass” и цялата идея ме удари като чук. Потресена съм. И благодарна. Предпочитам да го видя от един филм, а не да го опитам сама…
За “Death note” (28 Юни 07)
Не мога да се сетя как почна всичко. Помня че дръпнах първи чаптър, но не ми хареса и го изтрих. Във Франкфурт обаче си взех първия том. Беше прекрасен, черно-бяла графика, миришеше на ново. Май чак след косплея реших да го гледам. Което прави началото на ноември.
Ryuk: Шинигами (Бог на смъртта), което оставя тетрадката на Райто. Винаги е приличал на Менсън, и си пада по ябълки.
L: Познат и като Eru само заради невъзможността на японците да кажат “л”. Гениален детектив, който тормози Райто. Обича сладки, защото помагат за мисленето.Misa: за нея може да се говори много. Общо взето единственото момиче което обича Райто, защото не може да има само яой в анимето. За доста голям период от време също притежава Death note.
Mello и Near са наследниците на L. И двамата приличат малко на него, но са доста по-интересни. Mello си пада по шоколад и има доста зъл вид, а Near е симпатично дете-гении, което обича да изобразява нещата символично - с кукли, играчки, зарове…
Е, всяко нещо има край с изключение на кренвирша, който има два. Farawell, Raito.
01 Юли 07
There I was on a july morning
looking for love…
Сякаш беше преди 1 век, а всъщност беше вчера.Цял трудовашки и домакинско-слугински ден на село. Някакви размисли и страсти с парцал в ръка и екстремално пътуване на обратно. Телефонните разговори и смсите са обречени да не се получават овреме, но накрая всичко е наред.
9:30 всичко запова с четвъртата книга (”Пир за врани”), която ще бъде книга пътешественик… Парка е загадъчен, а там където уж има сатанисти, има шишета от кока-кола. Ако ти кажат в 11 на Баркод, това значи в 12 на мостта. Поне донесоха дърва, много дърва. И огънят беше прекрасен. Водата беше по-топла сякаш от въздуха, а небето беше ясно, дори имаше пълнолуние. “Опитвам се в ръце да побера цялото небе….Опитвам се да ти го подаря…” Музикалното оформление се изразява от 2 китари, палки за барабани и касетофон от другата страна. Твърде сме много, и въобще не се познаваме, но хората, от които имам нужда са до мен. Плюс разни типове, които не очаквах да видя. Зъзна под сатанистката тениска, якето и наметалото на Джон и си се кефя, че се сетих да взема чорапи. След 2 часа се получава малко стил “омайна лунна нощ е, аз искам бира още…” и много пикаещи хора в храстите. В 4 часа започва да се развиделява, но аз като една база данни съобщавам че според последни проучвания и експерименти, слънцето ще изгрее чак в 5:45. Останала е твърде много водка и след няколко минути вече знаем как гори. Организираме почистване на окръга и се получават четири торби с найлони и шишета. А самия изгрев е най-прекрасен от мостта. Всъщност изток е над Поморие както става ясно по-късно. И изгревът подранява, още в 5:39…
and the beautiful sun…
В 6 съм вече в нас, а в 6:30 лягам с мокра коса. В 11 съм будна, заради проклетите тряскащи се врати и от тогава скитам нагоре-надолу и търся чорапи, блузи, шампоани и прочее глупости. Багажът е почти готов. Но от “почти” до “готов” разликата е около 6 часа.
От утре до 8ми съм на лагер в Ковачевци и ще обичам всеки, който ми поглежда блога от време на време.
След Ковачевци (о9 Юли 07)
Вече мога да твърдя спокойно, че Адът е на земята. Дяволът е всеки един човек, а болестите са негови помагачи.В Ковачевци имах удоволствието да усетя как се е чувствала погрешно набедената през Средновековието вещица, но открих че на земята все още има Ангели. И те сноват около всеки. Искам да благодаря на Алън, задето е хубав, на Мила, задето е силна, на Поли, защото е смела, на Кати, която също като мен е вярвала в писмото от Хогуортс, на Дари за огромната и всеотдайност, на Жоро, за неизчерпаемата и заразяваща енергия, на ръководителката ни, на водещите, на организаторите, на тези, които се запознаха с мен и не се страхуваха да ме подкрепят. Държах се като пълен идиот в психиатрична криза и вярвах че щом се прибера, всичко ще е наред. Но нищо не е наред и аз съм пак в центъра на адските огньове.
Dum spiro, spero.
За рожденния ден на звездичката (16 Юли 07)
Хепи бърдей ту ю!
[15:21:00] Shaft of Light каза: не го снимаме ние неправилно )Ади, отивам да си го доотпразнуваме! ^-^
За “ХАри Потър и огнения бокал” (филма) (26 юли 07)
Около филмите за Хари Потър има една малка мистерия - всеки път като се навием да идем и се получават разни гафове и неприятни случки на път за киното. Дано учените се позанимаят със загадката…
Друга готина изненада: Нимфадора Тонкс. Честно, представях си я застаряваща леля. А тук се появи супер яка кака тип пънкарка, която намига добре. Актрисата е Наталия Тена и тепърва започва кариера. Стискам й палци!
Кратко за тропическия порой (07 Авг 07)
Намираме се в търговски център. Навън започва да вали и ние решаваме, че щом в центърчето има повече от 5 магазина за дрехи, все някак ще спре дъжда докато ние се мотаем и нервираме продавачките. Вече сме обиколили всичко, когато притъмнява и започва същинската буря. Всичко живо с немски произход се скрива в коридора и ние, двечките, Galadriel и Shaft of light, разбираме, че изход нема и ще сме барикадирани тук, докато всичко свърши. Седим си кротко на пода и слушаме музика, когато таванът прокапва и подът бавно започва да се наводнява. Забавно, а? Евакуация в павильона с дрехи за бременни. Всъщност единствения павильон на 5 см над коридора и съответно бъдеща база за спасяване на стоката. Оказваме първа помощ със опазването на дрехите и в този миг тоалетната се предава. Кална река тече в коридора, а в средата й стои някакъв западняк със сандали и чорапи и гледа недоумяващо. Вонята е почти непоносима и навсякъде се носят викове и молитви към Гражданска защита. Всъщност какво може да помогне Гражданска защита? Да спре дъжда? Да поправи покрива? Второто би било мило, но все пак…. Настъпва час-пик на паниката, но ние двете все така слушаме Рамщайн в едно ъгълче на базата. Е, след малко всичко се нормализира, тоест реката в коридора намалява, дъждът навън също, тока спира да спира ние откриваме изходът към next level.
Надявам се, стана ви ясно, драги читатели, че в България няма нищо сигурно, освен наш’то си, и ако по новините предващават порой, най-добре разчитайте на собствения си покрив!
За “Проклятието на златното цвете”(16 Авг 07)
Или “Der Fluch der goldenen Blume” (колко време си блъсках главата как беше на немски…) Днес отидох да му се насладя. Все пак е от режисьора на “Герой” и “Къщата на летящите кинжали”, демек ще е нещо хващащо окото. В момента светът ми се струва скучно-цветен. Във филма буквално всичко беше в цветовете на дъгата, а ако не в тях - в златно. Много шаренко… Идеята беше че императрицата знае, че мъжът й я трови и решава да направи преврат. Не стана ясно дали нещата се объркаха или така трябваше да стане, но накрая имаше голяма патаклама. Оказа се че императора също се е подготвил добре и накрая войниците на императрицата бяха буквално направени на кайма… Двучасовият пир за окото може да се определи с една дума: “мощен”.
Тъй като във филмът очевидно нямаше дълбок подтекст, подозирам, че идеята е била да покажат на света, че с китайците шега не бива. Те са страшни! Часове след битката в двореца, всичко е изчистено и готово за фестивала… наистина впечатляващо… Гонг Ли беше велика, Чоу Юн Фат беше страховит (за ралика от героя в тъпнята наречена “карибски пирати”), но се усещаше една малка липса, наречена Джан Дзии. Уви, нямаше я, а е участвала в другите два и щеше да е прекрасно, ако се разпишеше и тук.Но хубави жени не липсваха въобще, така че филмът е подходящ за всеки, бил той мъж или жена. Даже и деца могат да го гледат, особено ако харесват “Наруто” и “Костенурките нинджи”…
Blog action day (15 Окт 07)
Хей Ти! Именно Ти, който четеш този блог. Независимо дали по погрешка си попаднал тук с думите “казан за ракия” (защото с тези думи тук влизат повечето хора), или ме четеш редовно, сега ще станеш и ще отидеш да провериш мивките в апартамента. Да, и тази в кухнята. Не се бой, не е толкова далече. Затвори ли ги, за да не капят? Благодаря ти.
На път за компа изгаси и лампите в стаите, дето няма никой. Не си Айфелова кула, та да е осветено като че ли е ден, нали? И радиатора намали малко. Не е толкова студено, още е октомври. Ако още ти е студено, размърдай се. Хайде всички, раз-два-ръце-горе-три-четири-ръце долу. Така десет пъти. По-добре е, нали? А сега изключи телевизора. Щом се занимаваш с компа, телевизора ти въздейства на подсъзнателно ниво, не знаеш ли? Нали не искаш подсъзнанието ти да размишлява над остротата на ножчето Бьорнер? Хей, ама ти пак седна пред монитора. Никакви такива. Знам, че съм досадна, но моля те, иди и намери вестниците, които смяташ да изхвърлиш. Отдели ги от останалия боклук. Ха, така. Утре ги дай на някой просяк да ги занесе за рециклиране. Хем ще има ст’инки за ракийка и ще те споменава с добро, хем малко ще разчистиш у дома и жнъта ( респ. м’жът) няма да се муси. Хм, пак седна, да му се невиди и мързела ти. Ставай и събери храната дето мухлясва в хладилника. Марш долу пред входа, нахрани горките животинки, че и те душица имат. И преди да си се прибрал, за да ми дочетеш поста, иди до някой магазин за сортови семена. Вземи си боб и леща и ги сложи в памук. Не помниш ли часовете по трудово? Да, иде инфлация, тъй че ще си доста по-щастлив, ако на терасата имаш и бобец и леща. Все още си в магазина за “Сортови семена”? Марш до някой агро-магазин. Там те чакат бъдещи дръвчета, иначе казано сегашни фиданки. Взимаш няколко бройки в зависимост от това кое ти е любимото число. Товариш ги на колата, не бой се няма да изцапат. Връщаш се пред блока или зад в зависимост от пространството и ги засаждаш за радост на контингента от бабички насядали по пейките. Браво на теб! Още едно добро дело. Сега взимаш ноутбука или на български тефтера и си записваш с едри печатни букви: “СЪБОТА И НЕДЕЛЯ ДА ЗАСАДЯ ДРЪВЧЕТА“. Събота и неделя взимаш жнъта, качвате се на колата и отивате сред природата. Задължително носите със себе си лопата, сандвичи, бира и одеяло. Тя постила одеяла и вади яденето, а ти засаждаш дръвчетата, показвайки гордо мускули. След това хапвате, пийвате, радвате се на живота. Събирате си боклука, ако има друг също. Не бойте се, надали е заразен. Ако сте хипер гнусливи, вземете си ръкавици. Слагате го в торба и се връщате в града, където намирате не много пълен казан за боклук и го изхвърляте там. Бравоооооо!
Поздравления, ако сте ме послушали. Ако не сте, вашта мама боклукчийска и пълен комплект китайски проклятия за цялата рода!
Честит ви Блог Екшън Дей!
За протеста на 18 Окт
Това е позакъснял пост за събитията от 18ти в Бургас, между 6:30 и 7:30 около Часовника.
Всичко почна от един многообещаващ надпис в скайп за палежи и вериги на Часовника. Докато се усетя, Игнис вече ни дърпаше по Богориди. Озовахме се в щаб-квартирата на БДЗП. Едва там осъзнахме, че ще участваме в протест в защита на Рила и Рилските езера. Преди да ходим за трева, се сдобих с розова панделка (не питай…). После отново подтичвахе по Богориди след Игнис, която по ентусизъм може да си оспорва първото място с Харухи Сузумия. В 6:30 Природата(Игнис) бе заела обезсърчена поза под Часовника, зад нея стояха Министерството на екологията и на вътрешните работи, като второто държеше дървен кол. Темида със завързани очи беше отляво. Богориди беше преградена от младежи с плакати, между които и ние. Идеята беше всеки, който мине от там, ще не ще да разбере за протеста. По мое наблюдение, всички разбраха, че става нещо. Мнозинството обаче минаха с наведена глава и с ухо в телефона, обяснявайки се “Тука некви заградили улицата, майка им…май нещо за учителите дигат шум”. Вярно, имаше хора, които прочетоха какво пише на плакатите. 2-3ма дори разпитаха малко. Една жена, няма да повярвате, предложи да не защитаваме само Рила, а всички български планини. И с това се изчерпва интереса на обществото. Опитът да се привлича внимание с тимпани беше тотално безуспешен - когато чуха музиката, тълпа чалгарки с едри гърди започнаха да ги тръскат неудържимо. Овцеее! До палежи, уви, не се стигна, макар че имаше материал за горене във вид на съсухрени мозъци. Нищо, следващия път. ;)
И докато съм на природна вълна - едно голямо “Браво!” за всеки, който си е изключил телевизора след моя блогекшънски пост. Правете го по-често, не само на 15ти октомври!!!
И коментара на Игнис: Ъъъъ, овошке, пропуснала си да споменеш, че основната идея, циркулираща сред нашето патриотично общество беше изразена със следния диалог: “Човек, кво правят тия тука?” - “Протест май някакъв има” - “И за кво протестират, човек?” - “Ми де да знам, човек… май искат да махат Часовника, човек”. Наистина - чувствай се горда, че си участвала в благораден протест срещу Часовника, злото на новото хилядолетие…
И онзи 9 Ноември, когато бях победителка:
Не, не мога да говоря. Това наистина беше нещо, което очаквах много. В началото мечтаех за първата награда: пътуване до Япония за award ceremony. Накрая вече бях убедена, че писмото ми се е затрило из гънките на интернет-пространството и не е било забелязано въобще, въпреки старанието. Затова днес е най-великият ден. Защото съм първа в списъка на тези, които вземат трета награда. Не honorable mentioned, а Third Prize. А това е първото ми есе за световен конкурс. Разбихме ги, безценни!
Линк към списъка с победителите
Линк към моето есе (в оригинал на немски и превод на английски)
За “Изворът” (6 Дек 07)
С Shaft of Light най-сетне се навихме да го изгледаме. Аз си бях навита още като го открих като заглавие. Тя го намери и днес се настанихме да го видим. Свързвах го само с две имена: Дарън Аранофски и Клинт Мансел. Предвид факта, че “Реквиема” ми хареса безкрайно, реших че и този филм трябва да се види. Не се излъгах.
Историята за безсмъртната любов е банална, нали? Но както един живот не стига, така и главния герой обича една жена в рамките на 3 епохи - 16, 21 и сякаш 26ти век. Моментите с 26 век са малко твърде философски и няма чак такова действие като другите две, но без тях филмът би бил празен. Главния герой (Хю Джакман) обича първо кралицата и после съпругата си (Рейчъл Уайз). И в двете епохи те са разделени от пропаст и той е този, който трябва да търси спасението й. През 16ти век е изпратен от нея да търси “Извора на живота” в джунглите на Средна Америка, през 21 той има нелеката задача да търси лекарство, за да я спаси от тумора, който я убива. Спиращи дъха сцени, които трябваше да се гледат на голям екран, и прекрасна музика. “Death is the road to awe” е основната тема и макар че не е толкова тежка като “Spring Overture” пак е изпълнена с красота.
“Фонтанът” се различава от “Реквиема” много. Краят не е унищожителен, а съзидателен. Иска ми се да го гледам пак. Има толкова символика, като парченца от пъзел, но пъзела се нарежда чак накрая. Има много идеи и поуки, но аз лично избрах за себе си това:
“Тялото е тленно, но душата е вечна.”
Малко линкове: основната тема трейлър
7те албума (28 Дек 07)
В крайна сметка седемте са:
1. Рамщайн “Reise, Reise” Албумът, който съм въртяла най-много според статистиката на уинампа. Щом ще е самотен, че и остров, значи няма да преживея без Рамщайн. (Ще гледам и да не си забравя тениската на Розенрот ^^)
2. Clint Mansell “Requiem for a dream OST” Какво сдухване ще е без Мансел??? Обожавам този филм и саундтрака му. Хвърлял ме е в депресия и ме е изкарвал от нея. Ще си слушам “In the ens it`s all nice” докато си правя сал или събирам халюциногенни гъби.
3. Енигма “A posteriori” Бих искала да взема всички албуми на Енигма, но щом ще съм на самотен остров, значи ще имам достатъчно шумове за медитация.
4. Nightwish “Dark passion play” Новият албум ми изпълва душата. Таря не я харесвах много, защото веднъж я сънувах че ми крещи с нейния невероятен глас. Анете е душица. Щом няма да има хора, значи ще си взема и лириките и ще пея. Ако преди това е имало живот на острова, след това няма да има ^^
5. “The best of Doors” За самотни вечери край огъня. Бих се радвала да имам китара в ръка и да си пея “Show me the way to the next whiskey bar…” XD
6. “Blood and Chocolate OST” Някъде много отдавна писах за тоя ост. Ету тука. Филмът е меланхолично бозав, не блестящ с почти нищо, но саундтрака е много готин. Поне за мен де. =)))
7. Моят диск. Ще си го направя специално. Ще включва хубавите песни на Менсън, Paradise Lost, увертюрата на “Кармина Бурана”, някой транс и техно парчета, без които не мога, Депеш Мод, Пласибо, Хелиум Вола, и каквото друго се пази в ай-пода… ^^
И последен пост, относно посрещането на 2008ма (1 Яну 08)
Всъщност в началото имах план. Но всичко се обърка. Светлинния лъч пристигна в нас по-рано от предвиденото и ядохме заедно мега-хипер-яко-шоколадово-кремово-малиново-бадемовата торта. После Слънцето и то подрани или просто аз спрях да гледам часовника си. В крайна сметка си запробивахме път към тайнствения апартамент. Засега нямаше бойно поле, беше още около 10. И откакто си събих червените гуменки нещата малко се размиват. Опитайте да си представите: сиамската котка, която гледаше с досада, подскачащите Домакин и Мартин. Дружния кочовски вик за посрещане. Факта, че бяхме 4 момичета срещу 9-10-11-12 момчета (никаква идея нямам). Наргилето преди или след полунощ беше? А дивото подскачане и “Urgent” ?? Беше 1, когато бяхме на двора и пускахме ракетите. В резултат на това се разпищя алармата на едно очукано бмв без един фар. Леки изгаряния по лявата ръка (пак ли?). Жилището беше много красиво. Картините, скулпутирте, огромната колекция дискове, ниската масичка и всички ние, насядали около наргилето. “Какъв е тоя тютюн? Рози? Лимон?” -”Спомени, човече, “спомени” се казва!” Горан Брегович и Киро , който свири на малкия тимпан. Зипо и Драгоня раздухват въглена, а по-късно ми обещават яои срещу заплащане. Мартин танцува с портокал. Дим. Дим. Дим.И вибриращата мембрана на буфера. Седя си с тънката блуза на терасата. Нима наистина е 2008ма?
03:33 - I guess I`ll die another day. :)
