Ne le dis à personne

Обичам да ходя на кино, само дето в Бургас има точно 1. След реставрацията му, освен че смениха седалките с нови, червени, започнаха да залагат на “големи хитове”. И след като направих грешката да гледам “Звезден прах”, реших че кракът ми повече няма да стъпи там. И все пак, хептен без кино не може. Следя програмата, ама филми като “Alien vs. predator”, “Нещо си и Чък и Лари” въобще не искам да гледам. В крайна сметка вчера попаднах на ревю на френския “Не казвай на никого”. Предвид и неучебния петък, може би имаше малка вероятност да си заслужава.

Филмът беше приятна изненада. Трилър. Главните герои се казват Марго и Алекс (всяка прилика с действителни лица е напълно случайна!). Той е педиатър, а тя – предполагаемо мъртва. Но нещо не е ясно. В един слънчев ден, някъде 8 години след нощта, в която е изчезнала Магито, Алекс получава някакво видео на пощата си и я вижда там. Малък лъч надежда? Пичът хуква да разравя историята, но хич не е единствения. Напрежение и един безутешен лабиринт през жени, мъже, свидетели, убийци и версии. Неподозирани факти изскачат и неподозирани неща се случват. Накрая всичко приключва там, където е започнало.

Филмът не е мрачен и зловещ. Слънчев е. Красив на моменти. Тук-таме има щипка хумор, второстепенните герои също са перфектни. U2 участват в саундтрака, който хич не е лош въпреки че Клинт Мансел отсъства. ^^

Изобщо, филм, след който съм в прекрасно настроение. Гледайте го! =)