В крайна сметка си подарих това.
Прекрасна е. Само ме дразни, че страниците са гланцирани. Някак си ми се иска да бяха като тънките нежни страници на “Хякунинишшю”.
Слънцето, моето тъй либерално Слънце, обеща да ми потърси “Есен” из дебрите на шопските улички. Дано да я намери.
А утре одисеята с монитора ще приключи. Надявам се. И даже може да си напиша темата за пилотния. Но това в най-добрия случай.
Браво, четенето изгражда. :) Ще взема да взема пример.