Айде

Още малко, Маги, още малко. Само този уикенд и после глътка чист въздух. Да преговорим: днес е световен ден на книгата и от Хеликон раздават карамфили. Доста странен и неадекватен начин да отбележат празника, по-добре щеше да е да дават книги безплатно например. Както и да е, имам „Dance, dance, dance“ на Мураками, но ще я чета чак събота следобед. От сега до събота на обяд аз ще мисля само на немски (дано, дано, дано олимпиадата е пълна програма, дано има и лезеферщеен, и люкентекст, и съчинение). После (във влака, вкъщи, в леглото, във ваната и обратно) ще мисля на английски, защото тъй се случи, че в неделя ще защитавам и тези знания. Малък полиглотен уикенд, но аз съм преводач по душа и обичам, обичам, обичам люкентекстове, рийдинги, райтинги и ауфзетце. Впрочем повече обичам четката, черния туш, белите, плътни листи и „Увод в японската писменост“, но това е една друга история. Мама днес за първи път от години ми разказа приказка и ми вдъхна надежда, че всичко ще е наред и ще си намеря мястото във Вселената. =)