Money for nothing

Наскоро (деня след втората матура) карах колело в Морската и бях неприятно изненадана от заграждането на една симпатична полянка, близо до Флората. Предположих, че някой си я е купил и ще прави я капанче, я клуб. Фантазията ми се развинти даже – може да стане спортно игрище, и без тва ритат топка хлапетиите там… Но [...]

Прочетете пълния пост »

Подмладяване

Отрязах я! Няма я! Няма ги вече косищата във врата ми, няма повече коса из банята. Мечтата ми за дните след бала се изпълни: отрязах си ноктите, отрязах и косата. Резултатът е твърде близо до Матилда от „Леон“ и никой здравомислещ човек на света не може да ми даде 19 години. Колебаят се между 14 [...]

Прочетете пълния пост »

Бал

Край! Шлус! Енд! No more worries about обувки, рокля, транспорт и прочие. Чувството е леко и прекрасно. Обрисува се с хубавия ни фразеологизъм „камък ми падна от сърцето“.

Прочетете пълния пост »

М като матури

Мамка им и матурите. Искам да си излея гнева. Не, май не е гняв. Безсилие. Абсолютно безсилие пред гаврата със зрелостните изпити. Пристигаш на матура по немски в 7:30 в Руската. Пускат те в стаята в 8. От 8 до 9 не правиш нищо, защото има някакъв проблем. Мистериозен, споменаван шепнешком. Раздават ти задачите и [...]

Прочетете пълния пост »

Куба

Отговорих на всички в дискусията от предния ми пост и открих, че Владо ме е включил в малка блогърска игра. Какво се сетих като чух „Куба“? Сетих се за една приятелка, която мечтае да отиде там – заради танците, купона, пурите. После се сетих за Фидел Кастро, Карибската криза, после и за затвора Гуантанамо… Абе, [...]

Прочетете пълния пост »

Защо не обичам лятото…

Времето се сгорещи и все пак лятото дойде. С него и онези 9 неща, които ме дразнят много: 9. Тенът. Не съм расистка и нямам нищо против тъмнокожите хора. Против съм изкуствено-почернелите „хора“, в частност празноглави жени. Обичам светлата кожа, дори собствената си, затова и трудно се навивам да се пържа под слънчевите лъчи… 8. [...]

Прочетете пълния пост »

Хашима

Мотайки се из нета, открих мястото, което трябва неизбежно да посетя: остров Хашима. Закопах се в снимките на Сайга Юджи и дъхът ми спря: Или пък Себастиан Тиксиер: Изглежда отвратително, нали? Зависи през чии очи. Моите виждат тук безбожно яко място. Обичам изоставени сгради, обичам рушащи се сгради, сиви, черни, с привкус на хорър в [...]

Прочетете пълния пост »