Суши

Доживях да сготвя суши у дома. Според майка аз съм кухненско бедствие (рядко се случва да изявя мерак да готвя, камо ли пък наистина да спретна нещо, но след мен винаги остават запомнящи се апокалиптични гледки на тенджери и прибори). Жалко, че нямам много талант… то не беше котлона, загорелия ориз, петната от соев сос… [...]

Прочетете пълния пост »

Der erste Arbeitstag

„Здравейте. К. провежда кратко проучване. Колко често посещавате хипермаркета? От коя част на града сте, бихте ли ми показали на картата? Получавате ли редовнорекламни материали на К.? А колко е приблизителната ви сметка днес? Благодаря ви, желая ви приятен ден!“ Този диалог го проведох днес 110 пъти. Сто и десет. -_- От днес до неделя [...]

Прочетете пълния пост »

Антидепресанти

Завърнах се от село успешно, след едно забавно пътуване с автобус и такси. Прекарах пет чудни дена на слънце и сянка, брах ягоди и закусвах череши, бабини питки, баница, палачинки, всичкооооо, що ти душа сака. Беше като онази дзен релаксация, когато събираш сили преди решителната битка. А битката започва в понеделник в 5:30, когато ще [...]

Прочетете пълния пост »

Unbemannt

Коренът на думата „unbemannt“ е „Mann“ (мъж, човек), мисля, че бих я превела като „обезмъжен“, звучи смешно, но от 3 дена насам и в следващите 6 седмици ще съм това състояние. Обезмъжена. Всъщност животът без мъжко рамо, на което да мрънкаш, и човек, с когото да си пиеш бирата къде ли не, не е чак [...]

Прочетете пълния пост »

Бункасай – Велико Търново

Бункасай – празник на японската култура, принципно провеждан всяка година в японските училища. (Из английската уикипедия) В България се провеждат няколко бункасая – във Велико Търново, в Русе, в Свищов. Тази година нещо ме изтрещя и реших да посетя този във В.Т., точно 3 дена след рожденния ми ден. По план трябваше да отида с [...]

Прочетете пълния пост »

Ихааааа!

Това се казва завършек на 12 години ходене на училище!

Прочетете пълния пост »

На 19

И така от вчера съм на 19 години. Рожденният ми ден се получи приятно тематичен, с японски привкус, беше приятно, въпреки градушката. В стаята ми се игра „Не се сърди, човече“ и един чифт чорапи изчезнаха (бяха открити след полунощ чак). Днес си получих новата лична карта, след като бях набедена от жената в РПУ-то, [...]

Прочетете пълния пост »