Отлетяха

Моите 3 пратки с документи до университети отлетяха, след един убийствено напрегнат ден. Очаквах, че с напускането на офиса на DHL ще се почувствам по-добре, ще се успокоя и ще ми падне камък от сърцето. Ми не стана. Още ми е свито, дали всичко е наред с прехвърлянето на парите, дали онлайн съм изпратила каквото трябва, дали..дали. Знам, че съм невротична, но познанието не ми помага. Опитвам се да повярвам, че повече нищо не мога да сторя и че всичко е в нечии чужди ръце. В крайна сметка и да не ме приемат не е краят на света (все пак още е 2009та, а краят иде по Коледа след 3 години). Мисля че просто имам нужда от сън, от бира, от плаж с Т., някоя фоторазходка може би… Вече не зависи от мен. Каквото можех да издъня – вече го издъних, каквото можеше да се обърка – се обърка. In the end it’s all nice (защо това е заглавие на песен от „Реквиема“?), нищо че това е поредният край „сега-засега“. Чакат ме още много.