12.Noe.2009

Забелязала съм, че трябва да се отчаям безмерно и да стигна дъното, за да завъртя колелото и всичко да тръгне нагоре. Вчера за пръв път от много време плаках. Плаках, докато пишех един е-мейл на един от компютрите в библиотеката. Не вдигах никакъв шум, даже не подсмърчах, но един глас до мене ми предложи [...]

Прочетете пълния пост »

The reason that I’m laughing

Аз съм единствения щастлив човек в метрото в понеделник сутрин. Стига ми да чуя I want more  на Faithless и съм готова за деня. Цял уикенд учене по японски не си е работа, общо 18 часа висене над учебниците, примесено с разходки до кухнята, шеги с китайци и камбанен звън (все пак живея до църква). [...]

Прочетете пълния пост »