Помощ!

Когато Мия ми се оплакваше, че лаптопът й й прави снимките отвратителни, си мислех, че това са бели кахъри. Сега обаче разбирам напълно за какво става дума. За хора с къси крака и сплескани пейзажи. Така че надавам боен вик в блог-пространството: хора как да сменя резоюцията, съотношението и знам ли какво още, но картината [...]

Прочетете пълния пост »

Иде краят на 2009, скоро почва 2010, пиша от лаптопа и си умирам от кеф, мисля че заслужих свестен компютър след 3 месеца без. Не че бяха скучни без връзката с мрежата, не, супер си бяха, но друго щеше да е ако не се налагаше да ходя до УБ с температура, за да говоря с [...]

Прочетете пълния пост »

Толкова е странно да съм у дома. На моменти така прекрасно, а в други толкова не на място. Като това, че брат ми се е разквартировал в стаята ми и ми се сърди, когато ползвам компютъра. Планирах да преговоря един куп неща по японски през ваканцията. Какъв съм идеалист само… Планирах и сън да не [...]

Прочетете пълния пост »

Окаеринасай

Петък следобед е. Заминавам за София след 2 часа (или поне така си мисля) и съм в общата кухня, за да си направя последния обяд. През прозореца виждам една единствена снежинка, пак е късмет, че я има. Според Юруков във Франкфурт е твърде топло с тия небостъргачи и свестен сняг няма да видим. Връщам се [...]

Прочетете пълния пост »