Thinking on the Way to the Yoshiwara

„Thinking on the Way to the Yoshiwara: Accessing the Pleasure District in the Edo Imagination“ беше темата на днешния ни Gastvortrag (една от причините да си обичам уни-то толкова много са именно тези гостуващи лектори, разказващи какво ли не.). Лекторът, проф. др. Timon Screech, професор в университета в Лондон, долетя от не знам къде и [...]

Прочетете пълния пост »

Радостта на япониста

Това е текстът на тази песен: „Fragrance“ на Gackt. Не съм му кай знае какъв фен, но няколко негови песни ми стоплят душата, без даже да знам какво се пее в тях. Каква беше почудата ми като открих, докато писах горното чудо, че знам почти всички канджи, използвани в песента! (Всъщност почудата беше голяма, защото [...]

Прочетете пълния пост »

Afe-Turm

AfeTurm е брутално грозна сграда, две мнения по въпроса няма. 36-етажна, сива фасада от бетон. Просто кошмар, напомнящ ми винаги на недовършения ГУМ в Бургас, който обаче го взривиха и остана само в спомените. Но маймунската кула никой няма да я взривява скоро, защото сградата предлага наистина много работно място. И носи спомен за големия [...]

Прочетете пълния пост »

записки под японистката възглавка

Седя и уча, седя и уча. По скромни сметки знам къде 300 йероглифа, без никаква идея кои наистина ще ми трябват да изпита. Да слушам японска реч ми докарва тежко главоболие, а проклетият бързоговорещ Кимура-сенсей ще изпитва във всеки един ден от устния. Още не знам с кого ще съм, трябва да се съберем 5 [...]

Прочетете пълния пост »

Една седмица по-късно всички материални мечти са сбъднати: и килима, и карирания панталон, и корковата дъска. Имаше и малки изненади като виолетовата блузка и японските чинийки, но стаичката ми най-сетне стана такава каквато я исках: уютно кътче, където само да седнеш и да учиш. Или пък да пуснеш музика. Или пък да приютиш приятелка в [...]

Прочетете пълния пост »

10 срещу 11 януари

Юки прави смешни кръгчета с дим и е със смешна каубойска ризка, нищо, че повече прилича на индианец. Йен-та се смее, зъбите му са все толкова много и прекрасни. Еке готви както винаги, но Йен-та е виновен, че оризът стана чак след час, Бенгт се е остригал и пак ще ходи в Япония, Кирстен разказва [...]

Прочетете пълния пост »

Вече съм тук =)

Юпиии, доживях да съм уайфи-помазана и да блогна седнала удобно в библиотеката. =) И така, жива съм. И бонсаят е жив. И лаптопа. И скарата. И куфарът не се скъса. И гърбът не ме боли прекалено. Но че снощи беше ад, няма и съмнение. Пътуването беше отврат, простотия се носеше из въздуха барабар с цигарите [...]

Прочетете пълния пост »

Отново

Отново към Франкфурт на река Майн потеглят едно Маги, един червен куфар и една раница. Особена е компанията им: един бонсай, пристигнал от Холандия, един лаптоп, скара и малко вдъхновяващи книги. Естествено, и куп други неща. Проклятието ми е да мъкна със себе си всичко това, но, странно, радостно ми е някак. Истината е, че [...]

Прочетете пълния пост »

За връзката със земята

„Ех, Маги, за десетина дена заприлича на човек. Като пристигна беше изпита, изсмукана направо. Много енергия пие страната, в която учиш. И то не защото е някаква много лоша страна, не. Просто това не е твоята химия, ти генетично не си свързана с онази земя. Докато тук, тук си сред своята енергия, виното, което пием, [...]

Прочетете пълния пост »