“Докато се превърна в мумия”

“Докато се превърна в мумия”: “Bis ich zur Mumie werde” (баш в оригинал ミイラになるまで) е разказ на японския новелист Шимада Масахито, който австрийци превръщат в аудиокнига с психарска музика. Историята си е достатъчно психарска и без музиката де: основана на истински случай, е дневника на човек, който се самоубива като умира от глад, наблюдава се и описва всичко. По японска литература я изслушахме и за първи път от много време нещо събуди толкова гняв в мене.
Според вас за колко време един човек умира от глад? 1 седмица, 2? 62 дни! Шейсет и два. Аз от 40тия го бях отписала и всеки следващ ден ме учудваше все повече, музиката ставаше все по-режеща нервите и когато на последния ден (“Колко е светло” – бяха последните думи.), настъпи тишина една цяла зала въздъхна от облекчение.
Впрочем защо се самоуби героят? “Нищо в този свят не ме привлича да живея. Аз съм никого. Умирайки така поне ще привлека внимание.” В контекста на Япония горе-долу мога да го разбера. Отделно че и Шимада е известен противник на цялата тая зомбираща идея за “консумирай, купувай, яж, сери” обсебила Япония. Не това ме фрустрира, даже напротив, героят дори се отличаваше с чувство за хумор.
Но все пак, той си го е избрал сам да пукне от глад. А милиони хора по света го правят не по своя воля. Или пък не? Мизерията май винаги е лично решение.