Първа среща с Амели Нотомб

Наместо да се опитвам да изсмуча още някакво знание от учебника ми по японски, за 2 часа прочетох “Нито Ева, нито Адам” на Амели Нотомб, докато Ян Дилей ми дундуркаше слуха със Searching the dubs. Книгата хитро намеква, че е време да прочета “Изумление и трепет”, но според Мия след това е малко вероятно да имам все още някаква мотивация да завърша като бакалавър по японистика. Затова и отлагам. Но “Нито Ева, нито Адам” ми хареса много. Имах чувството, че авторката седи в стаята ми и сгромолясва в главата ми всичко, което има за казване. Ту безкрайно трезва в преценката си за перверзията на японците, ту драматично луда, що се отнася до личните й преживявания и светоусещание. Яка е.