[Въпрос] Каква ми се пада…

Седим със Shaft of Light и мислим. Тя има брат, първа година студент. Ако аз се омъжа за него, тя каква ще ми се пада? Съпругата на моя брат ще ми се пада снаха, но аз на нея свекърва ли ще съм? Вуйна? Леля? Тия май че са едно ниво по-високо. Балдъза? Стринка? Нямам идея, помагайте!

(Shaft of Light: “Между другото в нашето семейство има подобен случай. Майка, татко и брат му…”
Me: “И тя как вика на брат му?”
Shaft of Light: “Венци”) (Безнадеждни сме…)

 

Anego

Човек и добре да живее, накрая сяда да гледа сериал. Винаги ми е било мъчно, че Слънчавият лъч си има “Lost”, “Supernatural”, “Prison break”, “Dr. Haus” и “Dexter”, а аз едно аниме от 10 епизода не мога да изтърпя. И все пак, преди 2 дни се поразрових около един симпатяга - Аканиши Джин и открих че и той участва в драмичка (дорамичка де). Въпреки продължителността от 60 минути на всеки епизод, се зарибих още в първите 20 минути на първия.
Първо, няколко думи за Джин. Джин е айдъл. Не като българските естествено. В Япония си падат по мултифункционалните неща, така че Джин може да се усмихва, да си върти дупето, да танцува, да бъде актьор и още куп други полезни неща. Има повече фенки от населението на Япоия, сигурна съм. Между другото, покрай него открих че има хиляди уикипедии:
Джин, Джин пак, Джин в друго уики, Джин аген
Стига толкова за него. За какво става дума в сериалчето: имаме една прекрасна office lady, която е всеотдайна и услужлива и винаги изслушва и помага на младите работници в компанията. Младите, защото тя е на 32, пределната възраст за моминстване. Общо взето ситуацията й е кофти, защото е сама, въпреки хилядите опити на майка й да я сватоса за някого на blind date. Проблем е и че си пада по мъжа на нейна приятелка, който я е спасил от мръсен пияница в метрото. И за капак на всичко, сред новите employers е и Аканиши Джин, който се влюбва в нея, въпреки че е 11 години по-млад от нея. Въпреки че се целува и с двамата и дори се събужда в леглото с Джин, не можах да я намразя. Просто няма такава симпатична кака като нея. Между другото, заглавието “Anego” значи именно “Кака” (винаги съм се чудила в кои други езици освен български имат специално понятие за кака).
Та, в рамките на 10 епизода съм се смяла и плакала с кака Нода. Колкото и бозав да е сценария, след всеки епизод ми става светло на душата. Причина за това може би е ендинг-песничката: Нана Китаде “Kiss or Kiss”

Целият сериал е качен в bgshare. Ако имате 10 часа, в който ви съпреживяват разни трагикомични случки, гледайте го

 

Честит празник на българската…хм, армия?

Гергьовден е. Докато агнешкото се пече във фурната, навън гвардейците маршируват, а в София дори прехвърчат шестте хеликоптера на държавата. По този случай два вица:

Китай пискали от Македония военна помощ. Македонците мислили и спорили и решили да им дадат един танк. Обаче от китайската делегация казали, че е малко. След още спорове македонския министър на отбраната въздъхнал “Хайде да им дадем и втория и да приключваме”.

На сутрешния преглед командира пита войниците:
- Произшествия има ли?
- Не, само дето се счупи сапа на лопатата.
- Каква лопата?
- Ами тази с която погребахме кучето.
- Кое куче?
- Ами това дето го ритна коня.
- Кой кон?
- Този дето носеше вода.
- Каква вода?
- Ами за пожара.
- Какъв пожар бе?
- Ами оня дето изгори щаба на поделението.

Да се молим Богу, да не ни се налага да разчитаме на услугите на армията. Бог да пази България. И здраве и късмет на всички Гошовци, Жоровци, Гергани и Галини! =)

 

Не правете моята грешка!

Не правете моята грешка - да гледате “Път към отмъщение” и “Breaking and entering”

Първият е досаден и скучен филм за трагедията на едно дете на гангстер и о, как то след всичко което му се е случило, разбира че проблемите не се решават ” само с юмрук и картечница”. Бла-бла. Джъд е фотограф-некрофил, но има само 5 минути екранно присъствие. И въпреки, че е разтреперващо добър, не може да спаси филма от тъпотията, с която е пропит.

Вторият е още по-досаден и скучен, защото всеки герой в него казва минимум 10 пъти “Съжалявам”. Филм за това, колко лошо нещо е лъжата. Бла.

Хубавите филми с Джъд привършиха. Враговете ми могат да ликуват.

 

Изводи

Та, изводите от днес са следните:

1. Когато най-малко очакваш, се случват най-интересните неща.
2. По време на презентация най-важното е да държиш лист хартия. Пък бил той и празен.
3. Празния лист е на оценка по биология, ама празен поглед вперен в теб е на нерви и пресъхване на устата.
4. Никога не подценявай зайците!
5. Хубаво е да откриеш умен човек. Макар че се крият адски добре.
6. Рени е велик шофьор.
7. Колекцията ми от неща, свързани със, винаги може да нарасне.
8. Пържа картофи невероятно.
9. Алфи е прав: “No good deed goes unpunished.”
10. Пропуснах да кажа, че Дж. Л. е прекрасен.

=)

 

Случка в автобус

Сутринта, докато пътувахме, по радиото чух следния хороскоп за деня “Близнаци, не се бойте, краят на света не е днес. И утре е ден.” Хм, много смешно, няма що.

6 часа по-късно се мятам в претъпканото 12а. Да ме пита човек, защо се набутах там, а не си отидох на четворка… ама нейсе, вътре съм. Торбата в ръката ми тежи, имам мускулна треска, боли ме глава. Виждам празното място на последния ред, най в дясно. Имам кофти спомени от таи седалка, но заради болката в стъпалото на прсно настъпания ми крак, решавам да седна. Засилам се, блъскам се малко и сядам.

В мига, в който сядам, ушните ми окончания, добре прикрити под големите слушалки, съобщават на главния мозък, че нещо стана. Бавно осъзнавам, че музиката е спряла. Поглеждам в малката чанта, където ми е плеъра и виждам най-страшната гледка от 2 дена насам. Джобът е празен. Преди да почна да се паникьосвам, се вглеждам. С въздишка откривам, че червеното дву-гигабайтово нещо все пак е там, но на дъното. И в този миг откривам по-малкото зло. Липсва второто по важност в цялата система от кабели нещо: свръзката между слушалките с голям порт и плеъра с малък изход …

Това тънко 10 сантиметрово кабелче е най-полезния кабел, без който съм обречена да слушам караниците на бабите с контрольорката до края на пътуването. Оглеждам се глупаво. От шока не реагирам на звук. До мен седи анорексично емо. До нея/него - слънчасало в солариум флиртче*. Пф, баси компанията. Изведнъж установявам, че флиртчето ми маха упорито и ми сочи задника на една жена. За Бога??? Поглеждам и от гледката ми идва да прихна. Безценната свръзка виси от някакво странно дизайнерско решение върху панталона на жената. Някаква безумна катарама на това място е захванала нещото и то чака да го взема. Пресягам се, опитвам, но уви, нещото не ще да се измъкне. Жената се обръща и почва да ми крещи. Добре, че не чувам нищо. Флиртчето се заема със спасяването на моята свръзка и с помощта на ноктите си я измъква и ми я подава. Да й се ненадяваш! Благодаря й наистина сърдечно и кънектвам цялата система от кабели, кабелчета и устройства. О, Небеса, кабелът е невредим. От слушалките кънти Моби и “Sunday, bloody sunday”.

Наистина, и утре е ден за край на света. =)

*флиртче - (събирателно наименование на) човекоподобно същество, основно занимание - посещение на кафета и празнословене, основен поминък - ъплоудване на “секси” снимки във сайта флирт4е.цом

 

Вьесник зъ леф и пийсье

Прави впечатление, че редовно дрънкам за журналистика и нареждам вестници като 24 часа, нали? Някой трябва да ми скочи и да ми каже, че не бива да се изказвам така, при положение, че училищния вестник, чиято редакторска титла нося, излиза веднъж годишно. Ама няма такъв.

Всъщност проблемът не е в мен/Нели/нас/редакторите. Ние си късаме нервите повтаряйки на малкото хора, които имат намерение да пишат, да си напишат статиите и да ги предадат в някакъв срок. Нели търси една година спонсори. Нели има близки срещи с ръководството. Аз висях половин Февруари в печатницата. И въпреки това. Несериозност цари навсякъде и спъва всеки наш ентусиазъм.

Помня вестник “Йо-йо” в 8ми клас, когато редактори бяха Мила и Красимир. Те бяха тъй големи и просто ми връчиха вестника и ми казаха “Мини по класовете и го продай”. И аз бях малка и мислех че “Donnerwetter” е ацката псувня на немски xD Сега аз съм на тяхно място. И ми е леко отчаяно, че първо, не можем да намерим заек, който да продаде вестниците по стаите, и второ, че ръководството забранява да продаваме по стаите в часовете. А вестникът се промени изненадващо. Последния брой не е 16 страници, а 40. Не сме си играли да го сгъваме 3 дена в Дойчраума, а е отпечатан в печатница. И вярно, не е левче, а леф и пийсье, както се налага да обясним на всеки.

Не е трудно да чакаш някой да дойде на редакционно събиране, и да няма никой. Не е трудно да се потиш да поправяш правописни грешки в глуповати статии. Нищо против нямам. Аз нямам изгода от вестника, правя го за удоволствие. Имам ентусиазъм, малко идиотски и доста детски, но го имам. Трудно е обаче, да видя как подминават “рожбата ни” с безразличие и да казват “Аз не чета.”. Трудно е да търпя въпроси от типа: “Защо чак ся го издадохте?”, “Защо пък лев и педесе, не сте ли малко нагли?” и, ней-непоносимото, “Защо пише на немски вътре?” (има 5 статии на немски. От 26.) Защото никой не се наисли да бутне едно рамо на начинанието. Защото има инфлация и плащаме от собствените си джобове, да го има тоя вестник. Защото сме в Немска гимназия, кукло, същата онази Немска, която, когато кандидатствах, беше най-елитната в града. (не ми се говори за това, което е сега…)

Утре ще продължим с продажбите. На първия етаж сме, до входа. Крещим до прегракване “Вьесник зъ леф и пийсье” и се смеем, въпреки че хич не ни е до смях. Дано успеем да покрием поне разходите. Пък за поливането на броя, сами ще си платим бирата.

И накрая, искам да благодаря. Не, не на любовта, мама, тате и Господ. А на Таня от ДР, за вечната усмихната помощ. На печатницата и Огнян, който ни търпя половин месец. На онези класове, които събраха пари да си вземат броя предварително. И на всички онези 70 човека, които си го купиха днес. Утре ще сте повече, мисля си, докато си гълтам хапчетата за оптимизъм. =)

 

Dark Harbor

Извинявам се за изчезването. Не е като да съм пътувала на някъде, или да съм нямала нет. Просто нямах вдъхновение. =)

Наскоро включих телевизора на TV1000 и отидох в кухнята. Изведнъж чух гласа на героя. И си казах “Това е Алън Рикман”. Кръгом. о.О Наистина е той. Филмът беше “Месмер”. Уви, успях да гледам само около 15 минути от него. Но фактът, че този глас мога да го различа веднага, ме наведе на мисълта, че трябва да гледам и други негови филми. Да живее youtube, където си харесах “Dark Harbor”. Голям зор, докато го открия. Съдейки по ревюто в imdb, необходима “приставка” за гледането на филма е дъждовна вечер. Няма проблем. Без субтитри -> със слушалки. 84 минути.

84 минути и 3ма главни герои. Основното действие са 2 нощи и 2 дни на един самотен остров. Застаряващи съпрузи откриват мистериозно момче и го приютяват във вилата си. И от мига, в който момчето и съпругата остават сами, нещата поемат логичния завой. Логичен до финалните 3 минути, които преобръщат цялата история и те карат да седнеш да го гледаш пак. И на второто гледане се забелязват един куп нови детайли. И въпреки това историята е все така неясна и странна.

Актьорите… А.Р. е страхотен, въпреки че през повечето време е в размъкнат анцуг или халат. За героят му така и не се разбира много, освен че … е, няма пък да ви кажа. Младото момче не е Джаред Лето от “Реквиема”, но убийствено прилича. Насинен тип, който май че се познава и с жената, и с мъжа от преди, но наистина не става ясно. Жената е… ами руса и синеока. Вилата е нейна и отчайващо много й е писнало от мъжа й.

Всъщност филмът е “предполагащ към фантазиране”. Сниман е приятно, с красиви заигравки с мъглата. Символика не липсва и се вижда от пръв поглед.

Наистина е приятно да отделиш време, за да се насладиш на този филм. Дай Боже всекиму, да изглежда на 50 така както изглежда А.Р. =)

 

“12″

Няма да ви казвам с какъв зор се добрах до билети за допълнителната прожекция на филма.

Няма да ви казвам, че е шедьовър - режисьорът е Никита Михалков. Всичко е ясно - ще се усмихвате и ще плачете, ще се взирате в дребните детайли, ще се наслаждавате на актьорската игра и безумната атмосфера на филма.

Защото:

Нищо не е такова, каквото изглежда на пръв поглед.

 

Кирчо Champions League - we have a winner!

Както обещах, на 11 сутринта съобщавам участниците, показвам снимките и обявявам победителя. =)

Участваха точно 5 човека.

Участник номер 1: Калоян (http://kkanev.blogspot.com/)

“Снимката е правена, с необикновен фотоапарат, от мене лично и не е фотошопирана, фотомайнена, etc.” Гледах я така -o.O и се възхищавах. Много обичам размазани снимки, а тази е просто върхът. И въпреки, че няма зеленина и светлина, събира 15/30 тага.

Участник номер 2: Нели (цъкни, за да видиш снимката, не знам какво му стана на уърдпрес) (http://odeqlo.blogspot.com)
Много слънчева и сладка снимка. Включих тага “вода” несъзнателно, защото знам, че момиченцата стоят около чешмичка. =) 14/30

Участник номер 3: Петър Събев (http://psabev.blogspot.com)

“На снимката е братовчедка ми заедно с русенски свещеник. При освещаването на едно жилище, попът забеляза братовчедка ми, взе я в ръце, тя започна да затиска и скубе брадата му, попът се засмя “Ууу, каква си силна!” и се дръпна… Малката обаче взе, че изцяло се отпусна върху брадата на отчето, него го заболя, а точно в този момент натиснах спусъка! По снимката няма грам обработка!” Убийствена история! Убийствена снимка. Предишният собственик на Кирчо възпитано беше отбелязал всички тагове, на които смята че снимката отговаря. Но понеже някои от другите участници не бяха го направили, накрая просто направих таблица(вж. по-долу) и сама определих таговете на всяка снимка. И до скоро Петър водеше в класацията със 17/30.

Участник номер 4: Надя Колева (www.kajimidatikaja.wordpress.com)

“Точно тази снимка не съм я снимала аз (аз съм на нея), но обясних на непросветеното момче точно под какъв ъгъл искам да ме снима, нагласих настройките, нагласих него и казах - ха сега натисни копчето… така че може да се приеме за статив.”
Титаник, Леонардо и оная трътла ряпа да ядат! Прелестна снимка, която ме кара да се усмихвам всеки път като я видя. При броенето на таговете пък се и оказа, че събира цели 18/30!

Участник номер 5: Владо (http://uduot.wordpress.com)

Владо помоли за удължаване на срока и накрая ми изпрати 3 снимки. Показвам ги и трите, макар че 2 от тях събират малко точки, но пък третата е муцка!

Първа снимка Мрачна и страховита снимка. о.О Боже, къде в България има такава чиста детска площадка? Защо няма ни една найлонова торбичка на земята. Хм… 11/30

Втора снимка Тук е мястото да обясня този таг “лъх”. Всъщност мислех да напиша “вятър”. Ама вятър трудно се снима, тъй че под “лъх” предполагах всякаква раздвоиженост - разпилени коси, усещане за падане, движение. “Порив” пък е всякакъв вид страст, усещаща се в снимката. Да, объркано и абстрактно е. Има обаче някаква статичност в тази снимка. Не знам. Преброих таговете и резултатът е 12/30

Третата снимка обаче ми е абсолютен фаворит в състезанието! Усмихнати, непринудени дечица! И чичко с розова тротинетка. Как да не им се зарадваш?! Брой тагове: 15/30.

Всеки може да ме обвини в необективност или предпочитания. Но форматът на състезанието не позволява някак си всичко да е в брой точки. Ето таблицата с тагчетата.

Искам да благодаря на всеки един участник!!! Не е участвала лоша снимка, всичките създават настроение!

Ииииииииииии…победителят е Надя Колева!!! Кирчо ще ходи в Холандия, ю-пиииииииии! Наде, свържи се с мен по пощата, да обсъдим как ще го телепортирам. =)))))))))