Вчера си мислех дали Google Translator ще изяде хляба на преводачите. Очевидно не.

(Горните два скрийншота са от произволен сайт с текста на песента “Laura” на Scissor Sisters.

COMPLIMENTARY
[,kɔmpli'mentəri]
1. ласкателен, похвален, хвалебствен, любезен
2. поздравителен
3. гратисен (за билет), подарен (от автора и пр.)

Complimentary как да е, може да мине за безплатен, ама това гола отде го взеха? Мани-мани…

(Между другото клипът на песента е връхтътъ. Като всички техни клипове, де. Това ми напомня да си довърша потника, посветен на тях. За него - после)

Седим със Shaft of Light и мислим. Тя има брат, първа година студент. Ако аз се омъжа за него, тя каква ще ми се пада? Съпругата на моя брат ще ми се пада снаха, но аз на нея свекърва ли ще съм? Вуйна? Леля? Тия май че са едно ниво по-високо. Балдъза? Стринка? Нямам идея, помагайте!

(Shaft of Light: “Между другото в нашето семейство има подобен случай. Майка, татко и брат му…”
Me: “И тя как вика на брат му?”
Shaft of Light: “Венци”) (Безнадеждни сме…)

То беше една работна седмица, да ти умре коня… за 3 дена имах 6 свободни часа… Уви, едва днес се сдобих с помагалото по немски, дето трябва да го изреша до понеделник. Планирах съботата и неделята да се отдам на пост, молитва и немски, но майка днес ме погледна сърдито и каза “Идваш на село”. Въоръжих се с фотоапарат, помагало и тетрадка и се свих до малкия на задната седалка. Плановете не са за това, да се изпълняват.

Първото нещо, което ме зарадва, беше възможността да се качим на водонапорната кула до село. Пейзажът нa китно селце, в малка долинка, не ме кефи нещо, но косачът излезе добре, при положение, че направих само един опит:

После на село открихме ягодите. Първите за тая година:

И ги изядохме естествено. =) Правих фотосесия на една калинка:

Между другото, особено се радвам на ето този опит:

После имам спомен за обяд в 3 часа и за доброволен аскетизъм в стаята горе, където беше студено, но аз се криех под 3 одеяла и ту спях, ту правех тестовете. Направила съм 11. Колко съм истинска xDD

Но, най-хубавото предстоеше и на връщане попаднахме на стелещия се дим и залеза. Докато снимах, едва не ме прегазиха, защото спряхме направо на пътя, по който всеки се движи с минимум 130 км/час. Съдба:

И така, сега ми е слънчаво на душата, макар че ме чака цяла нощ на вадене на думи и слушане на Моби. Единствената ми надежда е, че накрая (към 1-2) може да седна да гледам “Kimi wa Petto”, а после да сънувам, че имам домашен любимец на име Матсумото Джун. 

Човек и добре да живее, накрая сяда да гледа сериал. Винаги ми е било мъчно, че Слънчавият лъч си има “Lost”, “Supernatural”, “Prison break”, “Dr. Haus” и “Dexter”, а аз едно аниме от 10 епизода не мога да изтърпя. И все пак, преди 2 дни се поразрових около един симпатяга - Аканиши Джин и открих че и той участва в драмичка (дорамичка де). Въпреки продължителността от 60 минути на всеки епизод, се зарибих още в първите 20 минути на първия.
Първо, няколко думи за Джин. Джин е айдъл. Не като българските естествено. В Япония си падат по мултифункционалните неща, така че Джин може да се усмихва, да си върти дупето, да танцува, да бъде актьор и още куп други полезни неща. Има повече фенки от населението на Япоия, сигурна съм. Между другото, покрай него открих че има хиляди уикипедии:
Джин, Джин пак, Джин в друго уики, Джин аген
Стига толкова за него. За какво става дума в сериалчето: имаме една прекрасна office lady, която е всеотдайна и услужлива и винаги изслушва и помага на младите работници в компанията. Младите, защото тя е на 32, пределната възраст за моминстване. Общо взето ситуацията й е кофти, защото е сама, въпреки хилядите опити на майка й да я сватоса за някого на blind date. Проблем е и че си пада по мъжа на нейна приятелка, който я е спасил от мръсен пияница в метрото. И за капак на всичко, сред новите employers е и Аканиши Джин, който се влюбва в нея, въпреки че е 11 години по-млад от нея. Въпреки че се целува и с двамата и дори се събужда в леглото с Джин, не можах да я намразя. Просто няма такава симпатична кака като нея. Между другото, заглавието “Anego” значи именно “Кака” (винаги съм се чудила в кои други езици освен български имат специално понятие за кака).
Та, в рамките на 10 епизода съм се смяла и плакала с кака Нода. Колкото и бозав да е сценария, след всеки епизод ми става светло на душата. Причина за това може би е ендинг-песничката: Нана Китаде “Kiss or Kiss”

Целият сериал е качен в bgshare. Ако имате 10 часа, в който ви съпреживяват разни трагикомични случки, гледайте го

Гергьовден е. Докато агнешкото се пече във фурната, навън гвардейците маршируват, а в София дори прехвърчат шестте хеликоптера на държавата. По този случай два вица:

Китай пискали от Македония военна помощ. Македонците мислили и спорили и решили да им дадат един танк. Обаче от китайската делегация казали, че е малко. След още спорове македонския министър на отбраната въздъхнал “Хайде да им дадем и втория и да приключваме”.

На сутрешния преглед командира пита войниците:
- Произшествия има ли?
- Не, само дето се счупи сапа на лопатата.
- Каква лопата?
- Ами тази с която погребахме кучето.
- Кое куче?
- Ами това дето го ритна коня.
- Кой кон?
- Този дето носеше вода.
- Каква вода?
- Ами за пожара.
- Какъв пожар бе?
- Ами оня дето изгори щаба на поделението.

Да се молим Богу, да не ни се налага да разчитаме на услугите на армията. Бог да пази България. И здраве и късмет на всички Гошовци, Жоровци, Гергани и Галини! =)

Неотдавна ходих до “Пикадили”, за да задоволя черната си страст към азиатска храна. Освен рамен-полуфабрикат (наречен от майка “къдрави спагети”), бамбукови корени и други странни на вид неща, се сдобих и с оризови спагети. Приличат на обикновени спагети, през които е минал валяк. Потънаха някъде в шкафа. До днес…

Насред чистенето майка каза “Маги, вземи сготви ония оризови спагети”. Шах и мат. Взимам опаковката и там пише, че трябва да се накиснат 3-4 минути във вода и после да се запържат. Нищо повече. Киснах ги 5 минути, не омекнаха. Опитах да ги запържа - залепнаха въпреки маслото. Изкарах малката част, която бях запържила, в една чиния. Опитах ги. Може би след около 3 дена храносмилане, щяха да бъдат разградени напълно…

Предложих на майка алтернативата - да опържа яйца. Йок. Тя огледа полесражението и каза, ще ги сварим като обикновени спагети. Бухна ги в тигана, сложи вода и ги остави да кипнат. Намалих ги после, вариха се, сложихме ги в чинии. Малко сирене и лютеница и те ставаха за ядене. Да им се ненадява човек…

Не правете моята грешка - да гледате “Път към отмъщение” и “Breaking and entering”

Първият е досаден и скучен филм за трагедията на едно дете на гангстер и о, как то след всичко което му се е случило, разбира че проблемите не се решават ” само с юмрук и картечница”. Бла-бла. Джъд е фотограф-некрофил, но има само 5 минути екранно присъствие. И въпреки, че е разтреперващо добър, не може да спаси филма от тъпотията, с която е пропит.

Вторият е още по-досаден и скучен, защото всеки герой в него казва минимум 10 пъти “Съжалявам”. Филм за това, колко лошо нещо е лъжата. Бла.

Хубавите филми с Джъд привършиха. Враговете ми могат да ликуват.

Страстната седмица с филми с Джъд продължава. Маратонът е навлязъл в критичната точка.

eXistenZ е филм за реалното и виртуалното, за игрите, които обсебват човека. Признавам се за бавномислеща мърда, щом едва накрая осъзнах, че филмът е сайберпънк. Основната причина беше, че под сайберпънк си представям метални машини. Докато във филма имаме уродлив мърдащ и джвакащ гейм пад, от който излиза черво-подобен кабел, който трябва да бъде заврян в дупка на гърба на Джъд. Не, бе, не е смешно, макар че го описвам идиотски.  Всъщност е страховито. Защото всичко е адски убедително. Накрая всичко се изяснява, макар че със смела фантазия, може да се хване логиката още в средата на филма.

Наистина се радвам, че никога не съм се зарибявала по игра.

http://www.imdb.com/title/tt0120894/

Доживях и до това - Джъд Лоу да се представи за българин. И по-лошото - да се казва Steven Grlscz.

В “Мъдростта” Джъд привидно е това, което е по принцип - онзи, който пуска очарователни усмивки и взима хубавата жена. Само че… не е така. Имаме един Джъд, който е гениален художник, който умее наполеоновското рисуване с лявата ръка и писане с дясна едновременно, и който на всичкото отгоре е одъртял вампир, нуждаещ се от кръвта на жена, която го обича. Пък коя обича той е друг въпрос. Джъд е мрачен, с тъмна коса, тих и затворен. Проблеми има, колкото щеш - преследван е от противен полицай (е, няма по-противно изражение от това на Тimothy Spall) и от банда зализани италианци, които искат жена му. И на всичкото отгоре, му остава съвсем малко живот…

Филмът е с няколко доста философски диалога. Но не толкова, че да ви втръсне. Има и свежи неща и Джъд понякога пуска малко чар в действие. Въпреки че уж става дума за вампири, не очаквайте див екшън и много кръв. Кръвта е малко, с изключение на края, който е доста крийпи. Филмът не е сниман по десетките интересни начини като Sleuth, но няма дразнещи моменти. И Джъд е безумно сладък, докато рисува.

И най-сладкия момент: Whatever my faults, malice isn’t one of them.

Та, изводите от днес са следните:

1. Когато най-малко очакваш, се случват най-интересните неща.
2. По време на презентация най-важното е да държиш лист хартия. Пък бил той и празен.
3. Празния лист е на оценка по биология, ама празен поглед вперен в теб е на нерви и пресъхване на устата.
4. Никога не подценявай зайците!
5. Хубаво е да откриеш умен човек. Макар че се крият адски добре.
6. Рени е велик шофьор.
7. Колекцията ми от неща, свързани със, винаги може да нарасне.
8. Пържа картофи невероятно.
9. Алфи е прав: “No good deed goes unpunished.”
10. Пропуснах да кажа, че Дж. Л. е прекрасен.

=)