Случка в автобус

Сутринта, докато пътувахме, по радиото чух следния хороскоп за деня “Близнаци, не се бойте, краят на света не е днес. И утре е ден.” Хм, много смешно, няма що.

6 часа по-късно се мятам в претъпканото 12а. Да ме пита човек, защо се набутах там, а не си отидох на четворка… ама нейсе, вътре съм. Торбата в ръката ми тежи, имам мускулна треска, боли ме глава. Виждам празното място на последния ред, най в дясно. Имам кофти спомени от таи седалка, но заради болката в стъпалото на прсно настъпания ми крак, решавам да седна. Засилам се, блъскам се малко и сядам.

В мига, в който сядам, ушните ми окончания, добре прикрити под големите слушалки, съобщават на главния мозък, че нещо стана. Бавно осъзнавам, че музиката е спряла. Поглеждам в малката чанта, където ми е плеъра и виждам най-страшната гледка от 2 дена насам. Джобът е празен. Преди да почна да се паникьосвам, се вглеждам. С въздишка откривам, че червеното дву-гигабайтово нещо все пак е там, но на дъното. И в този миг откривам по-малкото зло. Липсва второто по важност в цялата система от кабели нещо: свръзката между слушалките с голям порт и плеъра с малък изход …

Това тънко 10 сантиметрово кабелче е най-полезния кабел, без който съм обречена да слушам караниците на бабите с контрольорката до края на пътуването. Оглеждам се глупаво. От шока не реагирам на звук. До мен седи анорексично емо. До нея/него - слънчасало в солариум флиртче*. Пф, баси компанията. Изведнъж установявам, че флиртчето ми маха упорито и ми сочи задника на една жена. За Бога??? Поглеждам и от гледката ми идва да прихна. Безценната свръзка виси от някакво странно дизайнерско решение върху панталона на жената. Някаква безумна катарама на това място е захванала нещото и то чака да го взема. Пресягам се, опитвам, но уви, нещото не ще да се измъкне. Жената се обръща и почва да ми крещи. Добре, че не чувам нищо. Флиртчето се заема със спасяването на моята свръзка и с помощта на ноктите си я измъква и ми я подава. Да й се ненадяваш! Благодаря й наистина сърдечно и кънектвам цялата система от кабели, кабелчета и устройства. О, Небеса, кабелът е невредим. От слушалките кънти Моби и “Sunday, bloody sunday”.

Наистина, и утре е ден за край на света. =)

*флиртче - (събирателно наименование на) човекоподобно същество, основно занимание - посещение на кафета и празнословене, основен поминък - ъплоудване на “секси” снимки във сайта флирт4е.цом

 

Вьесник зъ леф и пийсье

Прави впечатление, че редовно дрънкам за журналистика и нареждам вестници като 24 часа, нали? Някой трябва да ми скочи и да ми каже, че не бива да се изказвам така, при положение, че училищния вестник, чиято редакторска титла нося, излиза веднъж годишно. Ама няма такъв.

Всъщност проблемът не е в мен/Нели/нас/редакторите. Ние си късаме нервите повтаряйки на малкото хора, които имат намерение да пишат, да си напишат статиите и да ги предадат в някакъв срок. Нели търси една година спонсори. Нели има близки срещи с ръководството. Аз висях половин Февруари в печатницата. И въпреки това. Несериозност цари навсякъде и спъва всеки наш ентусиазъм.

Помня вестник “Йо-йо” в 8ми клас, когато редактори бяха Мила и Красимир. Те бяха тъй големи и просто ми връчиха вестника и ми казаха “Мини по класовете и го продай”. И аз бях малка и мислех че “Donnerwetter” е ацката псувня на немски xD Сега аз съм на тяхно място. И ми е леко отчаяно, че първо, не можем да намерим заек, който да продаде вестниците по стаите, и второ, че ръководството забранява да продаваме по стаите в часовете. А вестникът се промени изненадващо. Последния брой не е 16 страници, а 40. Не сме си играли да го сгъваме 3 дена в Дойчраума, а е отпечатан в печатница. И вярно, не е левче, а леф и пийсье, както се налага да обясним на всеки.

Не е трудно да чакаш някой да дойде на редакционно събиране, и да няма никой. Не е трудно да се потиш да поправяш правописни грешки в глуповати статии. Нищо против нямам. Аз нямам изгода от вестника, правя го за удоволствие. Имам ентусиазъм, малко идиотски и доста детски, но го имам. Трудно е обаче, да видя как подминават “рожбата ни” с безразличие и да казват “Аз не чета.”. Трудно е да търпя въпроси от типа: “Защо чак ся го издадохте?”, “Защо пък лев и педесе, не сте ли малко нагли?” и, ней-непоносимото, “Защо пише на немски вътре?” (има 5 статии на немски. От 26.) Защото никой не се наисли да бутне едно рамо на начинанието. Защото има инфлация и плащаме от собствените си джобове, да го има тоя вестник. Защото сме в Немска гимназия, кукло, същата онази Немска, която, когато кандидатствах, беше най-елитната в града. (не ми се говори за това, което е сега…)

Утре ще продължим с продажбите. На първия етаж сме, до входа. Крещим до прегракване “Вьесник зъ леф и пийсье” и се смеем, въпреки че хич не ни е до смях. Дано успеем да покрием поне разходите. Пък за поливането на броя, сами ще си платим бирата.

И накрая, искам да благодаря. Не, не на любовта, мама, тате и Господ. А на Таня от ДР, за вечната усмихната помощ. На печатницата и Огнян, който ни търпя половин месец. На онези класове, които събраха пари да си вземат броя предварително. И на всички онези 70 човека, които си го купиха днес. Утре ще сте повече, мисля си, докато си гълтам хапчетата за оптимизъм. =)

 

Споко, България е остров на стабилност!

Вечерям. Слушам новини. Задавам си въпроса, любимият въпрос, къде попаднах?

Убиха писател. Защото писал за мутрите. Не съм чела книгите му, признавам. И все пак. Това е посегателство на свободата на словото и печата. А, ама и такива ли имало? Ами, във време на демокрация ги има. Другаде - сигурно, де. И все пак, убиха писател. Мир на праха му. Кой ще бъде следващия? Нещо ме човърка, че може да е някой блогър. Да видим.

Нататък. Критика от Европа.

“Според него, страните от Европейския съюз трябва много да внимават при обмена на класифицирана информация с българското Министерство на вътрешните работи, защото няма гаранции, че тази информация няма да попадне в ръцете на организираната престъпност.”

Това убийствено напомня на вица: “Европейският съюз дава на България 200 милиона евро за борба с корупцията. В белязани банкноти.”

Мия чиниите. bTV огряват деня ми с прекрасните думи на президента. “България има славата на остров на стабилността на Балканите.” Ето тук е и контекста. Мед ми капе на сърцето:

“Страната ни има най-добрите данъчни стимули за инвеститорите в целия ЕС. Освен това България има чудесни отношения с всички свои съседи и може да бъде използвана като предмостие към един много по-голям пазар, каза още българският държавен глава.”

“Според него България и Полша не са сред най-богатите страни в ЕС заради тежката история и най-вече епохата на комунизма.”

Във vbox има един клип, неотдавна считан за забавен. Там една жена обяснява как комунистите са виновни за всичко.

Ок, спокойна съм.Остров на стабилността сме. Всичко е наред, бе, хора, как може да сте такива песимисти и да не го виждате?

В крайна сметка има една добра новина. Помпозната новина от съботния 24 часа, че Буш ще жени Станишев, бе опровергана. http://www.dnesplus.bg/Curious.aspx?f=108&d=216778

“Официален представител на Белия дом нарекъл пред “Вашингтон пост” “смешен” опитът на българския вестник да се опитва да внушава, че “президентът на САЩ урежда бракове”.

Казаха ли ви го?!!! Най-сетне някой да забележи, пък било то и ония от Вашингтон пост. Припомням, съботното заглавие на първа страница гласеше “В София отпушват ухо на милиардер”. Никога не съм изучавала журналистика, затова се питам, задължително ли е заглавието на първа страница да е тъпо и новината, в дебели черни букви, да е абсолютно безполезна??? Ще питам Eneya. ^^

Мога да си легна спокойна. Страната е в стабилност, 24 часа е парцал. Няма никаква опасност, ни по спирките, ни под козирката на коя-да-е банка…

Мир на праха на Георги Стоев, Денислав Русков, Гергана Велинова, Петър Петров и всички останали жертви на нелепата случайност, царяща по нашите географски ширини.

 

Dark Harbor

Извинявам се за изчезването. Не е като да съм пътувала на някъде, или да съм нямала нет. Просто нямах вдъхновение. =)

Наскоро включих телевизора на TV1000 и отидох в кухнята. Изведнъж чух гласа на героя. И си казах “Това е Алън Рикман”. Кръгом. о.О Наистина е той. Филмът беше “Месмер”. Уви, успях да гледам само около 15 минути от него. Но фактът, че този глас мога да го различа веднага, ме наведе на мисълта, че трябва да гледам и други негови филми. Да живее youtube, където си харесах “Dark Harbor”. Голям зор, докато го открия. Съдейки по ревюто в imdb, необходима “приставка” за гледането на филма е дъждовна вечер. Няма проблем. Без субтитри -> със слушалки. 84 минути.

84 минути и 3ма главни герои. Основното действие са 2 нощи и 2 дни на един самотен остров. Застаряващи съпрузи откриват мистериозно момче и го приютяват във вилата си. И от мига, в който момчето и съпругата остават сами, нещата поемат логичния завой. Логичен до финалните 3 минути, които преобръщат цялата история и те карат да седнеш да го гледаш пак. И на второто гледане се забелязват един куп нови детайли. И въпреки това историята е все така неясна и странна.

Актьорите… А.Р. е страхотен, въпреки че през повечето време е в размъкнат анцуг или халат. За героят му така и не се разбира много, освен че … е, няма пък да ви кажа. Младото момче не е Джаред Лето от “Реквиема”, но убийствено прилича. Насинен тип, който май че се познава и с жената, и с мъжа от преди, но наистина не става ясно. Жената е… ами руса и синеока. Вилата е нейна и отчайващо много й е писнало от мъжа й.

Всъщност филмът е “предполагащ към фантазиране”. Сниман е приятно, с красиви заигравки с мъглата. Символика не липсва и се вижда от пръв поглед.

Наистина е приятно да отделиш време, за да се насладиш на този филм. Дай Боже всекиму, да изглежда на 50 така както изглежда А.Р. =)

 

10 000 глупости

Първият път от доста време, когато се смях на нещо напълно нелогично, но за сметка на това пълно с потенциални майтапи. “10 000 преди Христа”. Събрахме се 6 човека и се настанихме в наполовина пълната зала. о.О Имаше поне 50 други човека. Същински рекорд.

Филмът започва. Навсякъде се чува млющене и отпиване. Първи пейзаж - село на върха на някаква планина. (Чакай малко, нали пещерняците са били в пещери?) Майната им на пещерите. Пещернякът - хипар Д’Лей заявява на Еволет (не самолет!), че както оная звезда еееее там кибичи винаги там, така и тя ще остане завинаги в сърцето му. Романтични типове, баси, не като днешните. xD (Чакай малко, символиката за сърцето като извор на емоции е измислена от древните гърци, нали?). Мамутите идват. Тълпа хипари, опс, пещерняци, им се нахвърлят. Хъхъхъ, колко са страшни! Най-тъпия мамут се хваща на мрежата, влачи Д’Лей около 10 километра, после хипарът без грам драскотина му мята едно копие във врата и тъпия депресиран мамут се набучва на него. И умира. Д’Лей е герой, получава бяло копие и жена (самолета). После идват някакви с тюрбани и я гепят. Даже имат и коне (връх на технологиите, братче!). Д’Лей хуква да я спасява, като пътьом събира армия от негри с огромни… коркови тапи на брадичките (вие какво си помислихте?) и разсипва египетското царство като разбунтува мамутите, които помагат в строежа на египетските пирамиди (о.О), в крайна сметка си връща каката и се завръщат на скапания планински връх, за да правят бебета там.

Това е “гениалният” замисъл на филма. Пълен е с фактологични грешки. Не може да очакваме нещо исторически вярно (още по-малко логично) от Роланд Емерих, написал сценария на “Окото на бурята”, “Денят на независимостта”, “Годзила”…

И все пак, филмът е забавен, разпускащ, кара те да си припомниш интересни факти, има ефектни сцени, мамутите са яки, хипарчето е сладур, мацката си я бива (какви гърди вкара в последните сцени…). Приятно е да го гледаш с приятели в киното.

(И все пак, целта на тоя филм не е ли да ни отучи да мислим? Да преиначим историята по най-глупавия начин, пък нека хората вярват че мамути са строили пирамидите? Погледнато от ъгъла на всемирното Зло, филмчето просто прави хората глупави, не мислиш ли?)

 

P.I.F. са готини!

ПИФ имат собствен официален сайт. И от този сайт можеш да си изтеглиш новия им албум (при липса на дати нямам идея колко е нов, важното е че не бях го слушала…)

Мятам си ги на плеъра и заминавам към бойното поле - училище (кой болен мозък реши в рамките на 10 дни да ни нацвъка контролна по математика, английски, история, немски, химия, биология?)

[The G.I.G.L.] Маги Хелсинг каза: всеки ден броя часовете които остават до този щастлив миг -тестЧето по био
[The G.I.G.L.] Shaft of Light каза: ц, ти много нарядко, аз броя секундите!

[The G.I.G.L.] Маги Хелсинг каза: гоше димитров, къдееееееее си…мац пис-пис….
[The G.I.G.L.] Shaft of Light каза: аа
[The G.I.G.L.] Shaft of Light каза: тоя е в Италия
[The G.I.G.L.] Shaft of Light каза: не, чакай
[The G.I.G.L.] Shaft of Light каза: 56 - горе
[The G.I.G.L.] Shaft of Light каза: а ние личностите ли трябва да обясним или събитията?
[The G.I.G.L.] Маги Хелсинг каза: там е хитлер
[The G.I.G.L.] Shaft of Light каза: да, и Гошку
[The G.I.G.L.] Shaft of Light каза: 4 ред
[The G.I.G.L.] Shaft of Light каза: аз знам кое къде е, но не съм научила кое какво е…

 

Снимки

Всъщност вчерашния ден не беше белязан смао с безцелно лежане пред тивито.
В късния следобед се мотах около солниците и си харесах едно възвишение, където заседнах и снимах каквото ми падне. С. ми разказваше вицове за животни, а аз щрака и бъзиках ефектите на фотоапарата. Имам някои прилични попадения,като това например:

Други сполучливи нещица качих тук: http://lotlorien.deviantart.com/gallery/
Довечера може би ще кача и още няколко. =)

***

А мнооого преди да стигнем до възвишението седях на една пейка и оплаквах новите си маратонки. Толкова се емо-вски. I feel emotional.

Разглеждайки украсата по тях, С. отбеляза “Това са древни ацтекски писмена. Сигурно това са кецовете на Кецалкоатъл.” xDD
Now I feel better.

 

Неделна тиви вечер

От бая време насам не бях се заседявала пред телевизора. Правя го само, когато някой ми заеме компа. И днес към 9 се настаних и какво намерих?

- “Мулен руж” по TV1000 Срам, не срам - не бях го гледала. Впечатлих се. Разтекох се. Юън беше по-готин отколкото като джедай.

-”Война на световете” (bTV) Безумно глупав и грозен филм. С брат ми се помъчихме да си спомним колко други американски филма се занимават с проблематиката “как мръсните извънземни ще ни ***ват таковата, а добрите американци ще ни спасят?”. Аз се сетих за “Денят на независимостта”, брадара - за “Мъже в черно”. Сигурна съм, че има и още! (Помагайте…)

- отчаяна съм. Том Круз спаси света. А на прага го чакаше тъщата. *rofl* Скитам из музикалните телевизии. Хващам нещо много яко: Pendulum - “Slam” Яка е не песента, а клипа. Сериозно, тоя дебелак кат се разскача и моите краци ме задърпаха. xD После пускат клипа на “Du hast”, но аз не мърдам защото обожавам всеки кадър от този клип. Всичко е толкова чисто и перфектно и накрая бум… Мъча се да се сетя кой от групата опитваха да горят…тъпа съм, не се сещам. Мисля си колко яка беше първата “Матрица”…

-пускам по погрешка NTV. “Матрицата” о.О Wtf? Втората. Бозичка с изключение на точно една сцена. Тази сцена. (в клипа е изрязана речта на Морфей, пък тя също е добра. А Нео и Тринити ме дразнят много. Развалят хубавата масовка на танцуващите хора.)

Доволна съм. Телевизорът все още може да ме зарадва, разплаче и изненада.

 

“12″

Няма да ви казвам с какъв зор се добрах до билети за допълнителната прожекция на филма.

Няма да ви казвам, че е шедьовър - режисьорът е Никита Михалков. Всичко е ясно - ще се усмихвате и ще плачете, ще се взирате в дребните детайли, ще се наслаждавате на актьорската игра и безумната атмосфера на филма.

Защото:

Нищо не е такова, каквото изглежда на пръв поглед.

 

Защо ми се накъдриха и Мозила и Експлорър?

Звуча ламерски, ама защо, по дяволите, от една седмица като влизам в нета и 90 на 100 пъти, всичко е в курсив??? Не е само в гугъл, и в уърдпрес, и навсякъде. Всeки обикновен шрифт се накъдря… Само аз ли имам този проблем? А как до го реша?

Едит: Благодаря за коментарите и съветите. Последвах наставленията на Мишел и нещата се оправиха. Вярно, шрифта се смени и сега ми е малко странен, но поне не се къдри =) Причината не я открих. Но, voxy, слушал съм и то много. В такива сложни адванст неща не бъркам, щото първо съм женско, второ съм русо. =))